— Гала Плацидия — сестрата на Хонорий? Това означава, че дворът на Равена ще продължи да съществува в същия вид, както досега! Като хидрата. Отрязваш едната й глава, но…
— Нищо не мога да кажа за императрицата майка — студено го прекъсна Гауденций. — Трябва да разбереш положението ми.
Флавий мълчаливо загледа баща си, който се обърна и бавно се качи на коня заради твърдата си броня.
— Ще те придружа по пътя към Равена — продължи Гауденций. — Очакват ни три дни път — два, ако яздим бързо. Ще имам достатъчно време да ти разкажа за петнайсетте години, които пропусна от живота на владетелския двор. Императрицата майка иска да те види веднага след пристигането ни.
Флавий изправи рамене и хвърли поглед към войската си.
— Поне на това ще се подчиня с удоволствие — отвърна той.
Флавий и Гауденций, всеки от тях придружен от ескадрон от трийсет стражи, преминаха през портите на Равена, зачаткаха по калдъръмените улици на града и се отправиха към входа на солидния като крепост палат. Двете войски останаха извън стените на града, на разумно разстояние една от друга, но достатъчно близо, за да могат най-зорките войници внимателно да следят какво се случва от другата страна.
При главния портал всички слязоха от конете си и Гауденций тръгна пеш, но Флавий се поколеба. Възрастният мъж погледна през рамо.
— Тук оставяме стражите отвън. В двореца не се допускат легионери. А за хуни и дума не може да става.
Флавий сви рамене и мълчаливо даде знак на озадачените си войници да останат в двора, а той влезе след баща си.
— Няма ли първо да ме заведеш в жилището ми? — попита Флавий, разбирайки, че баща му го води в посока далеч от квартирите, право към централната част на двореца, през преддверието и атриума. — Не искам да показвам неуважение към императрицата, като се явя пред нея потънал в пот.
Той плесна кожената дреха, която покриваше бедрото му, и от нея се вдигна облак прах.
Гауденций го погледна за миг и просто ускори крачка.
— Императрицата регент иска незабавно да се явиш пред нея.
Двамата мъже влязоха направо в атриума и минаха покрай редица придворни и благородни дами. Известени преди часове от съгледвачите за наближаването на хунската войска, те се бяха явили с най-хубавите си премени и накити, изпълнени с нетърпение да станат свидетели на дългоочакваното завръщане на сина на Гауденций.
Със стиснати зъби Флавий си проправяше път между прехласнатите зяпачи, отметнал назад дългата си кестенява грива, която разплете и набързо разреса с пръсти, докато минаваше през двореца. В залата настана тишина и се чуваше само сухото скърцане на коравите ботуши на Гауденций по гладкия мраморен под и лекото тупкане на меките кожени ботуши за езда на Флавий. Резкият контраст между зацапаната му броня и проядената от молци кожа по края на простото му вълнено наметало и фината коприна и благоуханните украшения по косите на придворните предизвика презрителните усмивки на група евнуси, които стояха в подножието на постамента на трона.
Флавий гледаше право напред, без да обръща внимание на вперените в него погледи и шепота, който идваше от всички страни, и с бавни широки крачки пристъпи към императрица Плацидия, седнала на трона. Но тъкмо наближи първото стъпало към подиума, един млад патриций на възрастта на Флавий, мускулест като гладиатор, но с очи, изрисувани с черна линия според египетската мода, и коси, пригладени с благовонно масло, внезапно му препречи пътя. Флавий спря и мълчаливо загледа мъжа. Гауденций застана до него.
— Сине, представям ти главния дворцов управител на императрицата, Евгений Александрийски.
Управителят не благоволи дори да удостои с жест представянето. Вместо това студено посочи с глава меча, който се удряше в хълбока на Флавий.
— Не се разрешава носенето на оръжия в присъствието на господарката — изръмжа той тихо, но достатъчно ясно, че да се чуе из залата. — Спри и коленичи, за да бъдеш представен.
По лицето на Флавий не трепна нито мускул.
— Не давам меча си на никого — каза той със също толкова тих, но и заплашителен глас, — а най-малко на евнух.
Евгений настръхна, а присъстващите ахнаха. Гауденций се наведе и прошепна на сина си:
— Евгений не е евнух.
Флавий не трепна. Ръката му се придвижи към ефеса на меча и святкащият му поглед се премести от слабините на дворцовия управител към лицето му.
— Ще стане, ако не отстъпи.
И грубо изтласка смаяния царедворец настрана с рамо, продължи напред и за миг сви коляно пред императрицата регент и младия Валентиниан, който стоеше прав до нея, а после бързо се изправи и открито ги загледа в лицата.