Малкият император, пременен в умалената бойна униформа на римски легат, пресъздадена до най-малката подробност, включително металния нагръдник, изрисуван като бронзова черупка на костенурка, погледна новодошлия, привлечен от сплъстената му коса и прашната броня. След миг, сякаш лишени от любопитство и удивление, очите му се плъзнаха настрани, отегчени и замечтани, в някаква неопределима точка в групата придворни в дъното на залата.
Плацидия, великолепна в роклята си от проблясваща жълта коприна, украсена с нанизи от перли с цвят на слонова кост, седеше напрегнато, с приведени напред рамене. Предизвикателният поглед на изпитото й тясно лице беше вперен във Флавий и в него се четеше явно недоволство от държането на новодошлия и от начина, по който се отнесе със служителя й.
— Привет, млади Флавий Еций — каза тя с мек и овладян глас, в който все пак се долавяше напрежение, произтичащо от старанието й да го запази равен и безизразен. — Баща ти много ми е разказвал за теб. За наша радост научихме, че си пристигнал благополучно и че желаеш да служиш на императора.
Тя постави ръка на рамото на разсеяния си син, а той подскочи, сякаш го пробуждаха от някакъв блян, и отново впери безразличен поглед в покрития с прах и пот новодошъл, застанал пред него.
— Благодаря ти, императрице майко — отвърна Флавий почтително, без да отклони поглед в знак на уважение, както изискваше обичаят в двора. — Горещо желая да служа… на Рим.
Никой не пропусна паузата, най-малко императрицата регент, която се напрегна още повече.
— Да служиш на Рим. Да, така и ще бъде. Дълго време те нямаше и макар да се опасявам, че имаш много да учиш за нашите порядки, съм ти приготвила завидна длъжност — прокуратор на Италия. Разбира се, ще разпуснеш наемната си войска, ще поемеш отговорността за всички административни, парични и данъчни дела на полуострова и ще бъдеш съветник на този двор по…
Флавий спокойно я прекъсна:
— Благодаря ти, господарке, но смирено отказвам.
Императрицата млъкна и рязко си пое въздух, а залата отново ахна. Думите на Флавий отекнаха в мрамора на стените и канелюрите на колоните, сякаш ги бе изкрещял. Придворните онемяха и леко пристъпиха напред, вторачени в новодошлия. Досега никой не беше си позволявал наглостта открито да противоречи на императрицата регент, особено когато получава толкова висок пост. Гауденций гледаше право напред с безизразно лице, а по челото му се спусна капка пот, макар залата да беше хладна и проветрива.
Престорена усмивка се появи на лицето на Плацидия, като че се обръщаше към малко дете или към слабоумен роб.
— Вероятно не си разбрал добре, Флавий Еций. Предложих ти изключително привлекателна длъжност в гражданската власт — длъжност, повече от отлична за човек с твоите възраст и опит. Много мъже с по-добро потекло и по-високостоящи от теб ожесточено се съревновават да получат подобен пост…
Флавий Еций отново я прекъсна:
— Императрице регент, войската ми ме очаква извън портите. Това са здрави и амбициозни мъже и ми се налага да ги храня и да им намирам занимания, защото иначе… се изнервят…
Един дълъг миг императрицата и Флавий се гледаха настойчиво един друг, след като думите му отзвучаха, а премълчаното изпълни въздуха като дима от стенните светилници, който се виеше към тавана.
— В такъв случай — каза най-сетне императрицата с гневно присвити очи — ще трябва да помислим за служба, която да съответства на твоите възможности.
— Така е, императрице — каза Флавий с безизразно лице, — точно този въпрос с огромно нетърпение чакам да обсъдя с теб.
II
Скоро след това доволният Флавий и измъченият Гауденций крачеха по обратния път през коридорите и галериите. Навсякъде около тях личаха огромното богатство и власт на владетеля на Западната Римска империя: сложни мозайки, водоскоци, плискащи в малки атриуми, саксии с палми и нежно шумолене на коприна, когато придворните минаваха покрай тях, без да промълвят нито дума.
— Флавий — замислено поде Гауденций, — макар да си ми син, вече не те познавам. Ти си най-несвойственото създание, което някога е крачило из коридорите на този дворец, и въпреки това в много отношения си повече римлянин, отколкото… отколкото всеки един римлянин тук.