Флавий го погледна неразбиращо.
— Как така, татко?
— Имаш най-голямата войска в цяла Европа. Разбира се, постоянната армия на Рим е по-голяма, но легионите са разпръснати на територия от хиляда мили, дезорганизирани и ненадеждни, защото са лошо съставени от стотина варварски народа. А твоята войска е цялата тук. Войниците ти са обучени и редиците им са стегнати. Можеше да превземеш двореца. Можеше да превземеш империята.
— И все още мога.
Гауденций замълча за миг и видът му стана още по-измъчен.
— Косите ми посивяват, когато изричаш подобни думи. До края на деня ще побелея изцяло.
Флавий не показа никакво съчувствие.
— Но ако превзема империята, мога ли да я задържа?
— Това риторичен въпрос ли е, или го задаваш искрено?
— Винаги говоря искрено — отвърна Флавий — Самият ти си предводител на легиони, татко, затова си единственият, който може да знае това. Ако я превзема, мога ли да я задържа?
Гауденций строго погледна сина си.
— Тогава аз също ще говоря откровено. Ако я превземеш, ще бъдеш най-младият римски предводител от столетие насам. Може би и с най-голямата власт от времето на Константин до сега. Замина момче, а се завърна предводител на армия.
Флавий спря и се изправи пред баща си.
— Ясно. Това е от онези разкази, които представят израстването на героите. Но това не дава отговор на въпроса ми. Ако превзема Рим, мога ли да го задържа?
Гауденций отмести поглед.
— Това е една от онези приказки, в които е представено израстването на трагическите герои. Не, не мисля, че ще успееш да го задържиш.
— Аз също. Не и с армия от чужди наемници. Не и с войска от хуни.
— Много хора не биха се съгласили с това — каза Гауденций. — Императрицата се бои от теб. Иначе нямаше да отмени назначението ти за прокуратор и да ти предложи военното командване на цяла Галия.
Флавий леко се усмихна.
— Не тя ми го предложи. Аз го споменах и тя се съгласи. Можеше ли да очаква да приема нещо по-незначително?
Върху лицето на Гауденций не пролича нито едно от чувствата, които го вълнуваха.
— Внимавай да не прекрачиш отвъд възможностите си. Много мъже са се сгромолясвали жестоко, задето са се изкачили твърде нависоко твърде бързо.
Флавий веднага отхвърли тревогите на баща си.
— Не възнамерявам да взема властта с меч, татко. Ако я взема някога, искам да е легитимна. Искам да я заслужа. Взема ли я като шутовски жезъл, няма да съм нищо повече от диктатор. Поредният Сула или Нерон. Ще съм същият като Хонорий.
— И все пак това е цяла Галия — не можеш лекомислено да се заловиш с подобна длъжност.
— Няма и да го направя. Възложено ми беше командването на най-добрите конници в света. Такъв дар не се пропилява. Бях възпрепятстван в плана си да помогна на Йоан, но предстоят и други важни дела. Още докато живеех при хуните, знаех, че границите на Рим поддават. Остготите и алеманите, които срещах в лагерите, се хвалеха с нападенията си отвъд Рейн, с това, че Рим е твърде слаб, за да им попречи да прекосяват реката, когато си поискат, и че е само въпрос на време да съберат армия, достатъчно голяма да превземат Галия. Ти самият често си ми писал за този проблем — че числеността на войниците е намаляла до абсолютния минимум, защото най-добрите части били изтеглени за кампаниите на изток или в Африка, че дисциплината на помощните войски е спаднала и че войниците масово дезертират.
— Тези проблеми назряват от десетилетия — каза Гауденций, изненадан от влиянието, което писмата му са оказвали върху сина му през годините заложничество. — А ти искаш да ги решиш просто ей така? В границата по река Рейн не се е отворила някаква си малка пробойна, а цяла зейнала дупка, заради която тя всеки миг може да се срути като стена на водоем!
— Пристигнах с най-добрата конница в Европа, а сега разполагам и с войските в Галия. Не съм задължен нито на двора, нито на евнусите и имам пълната свобода да действам както пожелая, да се противопоставя на упадъка. Отдавна чакам това — подобна възможност няма да ми се удаде повторно. Вярвам, че имам благословията ти.
Внезапно разговорът им бе прекъснат от гръмнали тамбурини и флейти. Завиха зад един ъгъл и се озоваха в атриум с ярка украса, препълнен с хора. Отначало погледът им трудно можеше да види каквото и да било, освен редиците слуги, които се изсипваха във външната галерия, откъдето минаваха те двамата. Но докато си проправяха път напред, Флавий и Гауденций изведнъж се оказаха в самия край на атриума, откъдето можеха да виждат добре празненството.