Еций издигна меча високо над главата си, докато огромната му рунтава вълчица неспокойно пристъпваше наоколо.
— Пригответе снарядите! — извика той.
— Пригответе снарядите! — повтори офицерът на артилерията.
Докоснаха със запалени факли снарядите — бурета с катран, плътно увити с напоена с масло слама, които при удар се възпламеняваха.
— Стреляй! — викна Еций.
— Стреляй! — дойде ехото от офицера.
Възгласите на войниците бяха заглушени от удара на дъбовите метателни постове в напречното рамо на двайсет катапулта, които едновременно дадоха залп и запратиха горящите снаряди във въздуха над стените. Сигналът на Еций се отнасяше и за хуните, които опънаха страшните си бойни лъкове и изпълниха въздуха с адска буря от огнени стрели, които се забиваха в телата на защитниците, пробиваха ризниците, а понякога и щитовете им и възпламеняваха всичко зад стените — сламените покриви, гривите на конете, плътта на бургундците. Само след няколко мига над тълпите в затвореното пространство на града вече бушуваше опустошителна огнена буря, в чийто ад се надигна зловонен облак от черен пушек, който заслепи войниците и улови в капан гражданите в собствените им домове и скривалища, преди дори да са осъзнали каква опасност ги грози.
Но това беше едва началото на нападението. Когато суматохата горе стигна връхната си точка, войниците от римската артилерия смениха снарядите си. Сега от страховитите машини полетяха канари, които рушаха стените, събаряха зъберите и отваряха зейнали дупки в бойниците. Внезапно над умопомрачителния тътен на нападението се понесе звук от непрекъснати тежки удари. По фланговете на римската войска, далеч от най-ожесточената точка на нападението, един грамаден таран — пън с бронзов обков, който се люшкаше на вериги под островърх покрив от масивно дърво — започна да блъска дървените порти на града. Като чу този звук от върха на стената, военачалникът на бургундците, който едвам се държеше на крака с две хунски стрели, стърчащи от рамото му, пребледня от отчаяние. Извика на войниците си да подсилят гарнизона при главната порта. Но беше късно. Твърде малко бяха останалите живи горе на стената, които можеха да го чуят.
С ужасяващ трясък портата се разлетя на парчета, а следващият тласък на мощния таран я срути напълно. Римските войници отскочиха встрани от пламъците, които лумнаха през отвора и погълнаха заслона на тарана в огнения си гняв. Зад стените се разкриваше ужасяваща гледка, но за миг напорът на пламъците отслабна и с триумфален вик хиляда римски войници се втурнаха през пламтящата порта, като прескачаха горящите греди и падаха върху стените отвътре. Тичаха по скелето, покосяваха оцелелите защитници и превземаха останалите твърдини в града. Малко плячка и роби щяха вземат този ден. Борбетомаг бе разрушен. Коренът на варварските нашествия към римските територии бе изтръгнат.
Еций погледна нагоре към хората си на върха на стената. Ако зависеше от него, вместо тази сеч той с удоволствие би приел меча на краля в знак на капитулацията му, и предния ден наистина го бе поискал от Гундахар, но безуспешно. Еций знаеше, че бургундите не се предават, и дълбоко съжаляваше, че за разлика от толкова други народи, които беше побеждавал през годините, войнствените бургунди не можеха да бъдат превърнати нито в съюзници, нито в помощни войски. И все пак това беше война и изборът им бе достоен, макар и самоунищожителен.
Прогони тези мисли, метна се на коня и издигна меча си.
— За Рим! — викна той и гласът му гръмко отекна над оглушителния трясък на битката и грохота на пламъците в града. Но отговорът на войниците му не беше ехо, а потвърждение.
— За Еций! — ревнаха те.
Високо в наблюдателната кула на надвесената край реката източна стена той видя тъмната сянка на римски вестоносец да се изкачва с мъка по последната стълба към площадката за сигнални огньове на върха — може би единственото място, където не бушуваха пламъци. След миг в града и отвъд пределите му избухнаха радостни викове, когато зад валмата дим войниците забелязаха силуета на своя aquilifer — носителя на орела, издигнал високо победното римско знаме, което се очертаваше рязко на фона на ясното синьо небе.