Когато влязоха в стаята, Еций бутна стола си назад и се изправи.
— Добро утро, почитаеми гости. Надявам се, че квартирите, в които сте пренощували миналата вечер, са били удобни.
Плинт кимна утвърдително.
— Съвсем подходящи за нашия непретенциозен вкус, генерале. Прости ни, че те безпокоим в деня след сватбата ти, но въпросът е неотложен, тъй като идва и от твоя император, и от нашия.
Еций сви рамене и разтвори ръце, канейки гостите да седнат, Флоренций шумно дотътри три дървени стола с прави облегалки до масата срещу Еций.
— Денят след моята сватба — повтори Еций — Няма значение. Жена ми знае, че е омъжена за войник и че моите отсъствия ще бъдат неотменна част от съвместния ни живот. Може би точно това я привлече у мен.
Посланиците се засмяха любезно.
— Моля, седнете. Вино?
Плинт направи гримаса и отклони поканата.
— Благодаря ти, господарю, но сега, когато вече не сме в компанията на принцесата, мисля, че предпочитаме да… нека да кажем — да ядем закуската си, а не да я пием.
Еций плесна с ръце. Един галски слуга влезе гърбом в стаята от странична врата. Носеше табла с плодове и сирена и внимателно подреди чиниите в средата на масата. Плинт и Епиген си взеха по резен сирене и залък хляб и почнаха изтънчено да отхапват малки хапки, а Приск се беше вторачил в тавана и се опитваше да не обръща внимание на къркоренето на червата си, докато господарите му свършат със закуската. Еций изчака слугата да подреди трапезата и дискретно да излезе от старта. Тогава, докато вратата се затваряше, той се наклони напред. Изражението на лицето му, както и леко приведените рамене издаваха любопитство.
— С какво мога да ви бъда полезен, уважаеми?
Епиген пъхна в устата си парче сирене и доволен избърса брадата си с ленена кърпа.
— Генерал Еций, уверен съм, че знаеш, че от известно време, всъщност вече от много години, източният император Теодосий провежда… ъъъ… политика на дипломация с племената по бреговете на Данувий.
Еций го стрелна с остър поглед.
— Племената по бреговете на Данувий? По брега на Черно море? Всъщност не, не го знаех, макар това да обяснява донякъде поведението им. Тези племена обаче са подчинени на хуните, а аз знам, че хунският военачалник Атила внимателно наблюдава съюзниците си. Какъв вид „дипломация“ провежда императорът по отношение на тях?
Посланиците се спогледаха предпазливо, но не отвърнаха нищо — явно всеки чакаше другия да заговори. Накрая Приск спря да пише и наруши мълчанието.
— Политика на дипломация, свързана с пари, господарю — каза той тихо, без да вдига очи.
Еций се отпусна в стола си.
— Разбирам — отвърна той — Подкупи. Разбира се, това е стандартна политика и в Източната, и в Западната империя. Поддържа търговията. А кралят на хуните Бледа знае ли за това?
Епиген поклати несигурно глава, но колегата му го спря, като го стрелна с бърз поглед и след това раздразнено погледна към Еций.
— О, той отдавна имаше подозрения — отвърна Плинт, — но нямаше доказателства. Досега.
Епиген се намеси:
— Разбира се, ние отричаме всичко, но отряд хунски разузнавачи залови кесия с римско злато и някои… документи.
Еций го погледна изпитателно.
— Какви документи?
— Някакви… планове, господарю — търсеше думите си Плиний, — подкупите всъщност не бяха предназначени за улесняване на търговските взаимоотношения с варварите. Предназначени бяха за… ъъъ… издигането на хунски водачи, които да са… ъъъ… по-благоразположени към интересите на Рим…
Еций ядосано стовари длан върху масата.
— Планирали сте да свалите Бледа от власт?
— Само планове и предположения, господарю… — успокои го Епиген. — Според нас е добре за стратегическите интереси на империята хуните да почнат по-лесно да се поддават на нашето влияние, да станат по-… благосклонни към политиката на Константинопол по отношение търговските маршрути и граници на изток…
— Да се поддават по-лесно ли? — повтори Еций насмешливо — Хуните вече търпят натиск от страна на съюзниците си, особено на алеманите и остготите. Тези племена бързо се разрастват и надигат вой за повече земя и територии. Сега, когато подсилихме границите си по Рейн и Данувий, вече няма накъде да отидат. Ако ги настроите срещу хунските им господари, какво добро според вас ще донесе това за Рим? Бледа ще трябва или да отвърне на съюзниците си, тоест да ги смаже, и така ще доведе хуните направо до границите ни, без остготите и алеманите да стоят като буфер помежду ни, или пък ще трябва да бъде свален и на мястото му да дойде още по-силен предводител на хуните, който ще се противопостави на исканията на съюзниците си. Водачите на племената и клановете няма да се съгласят на нищо друго. Действително ли искате събитията да се развият по някой от тези два начина?