Посланиците мълчаха и избягваха погледа му.
Еций смекчи тона си:
— А как реагира крал Бледа, когато разбра за вашата намеса?
Плинт си придаде престорено предизвикателно изражение.
— Той заплашва империята с война.
Еций стана и започна да кръстосва стаята.
— Значи Бледа все пак не бил толкова мекушав. Но вредата вече е нанесена.
— Така е, господарю. Хуните са станали съвсем безсрамни в нападенията си срещу нашите територии отвъд Данувий. Техните пастири и заселници не зачитат никакви погранични означения…
Еций поклати глава.
— Погранични означения ли? Линиите, начертани в картите на офицерите в Равена и Константинопол, не означават нищо за хуните. Никой от хунските конници няма да спре пред погранични означения. Дори самото понятие е неразбираемо за тях.
Епиген се покашля.
— И така да е, все пак мислихме, че благодарение на това, че познаваш хуните отблизо, би могъл да ни посъветваш какви действия да предприемем…
— Какви действия да предприемете? Разбира се, че мога да предложа нещо. Нещо, което всеки римски император е пробвал и изпитвал през вековете.
Пратениците заинтригувани се приведоха напред, за да го чуят.
— Това не е никаква тайна. Купете краля. Като всеки, и той си има цена. Разкрити сте — сега ще трябва да си платите. Когато хванат момче да краде плод от овощните градини, карат баща му да заплати за него. Всеки уважаващ себе си император трябва да направи същото. Да се извини, да плати и да се оттегли достойно.
Посланиците се спогледаха изумени и след миг мълчание Епиген вдигна пръст, за да протестира.
— Действително хуните вече отправиха искания за парични репарации. Но те са напълно неприемливи за Константинопол.
Еций спря да крачи из стаята и се обърна към говорещия.
— Неприемливи ли? — попита той развеселен. — Нима съкровищницата на Източната империя вече не е достатъчно пълна, за да обезпечи сигурността й срещу евентуално нападение? Вие тримата не изглеждате изпаднали.
Двамата пратеници мрачно сведоха поглед към златните пръстени по ръцете си и неловко ги скриха под масата, а Приск се възползва от моментната пауза, настъпила в разговора, и посегна към резен праскова.
— Ако бяха само хуните — продължи Епиген, — можехме да си позволим да се разплатим с Бледа. Но щом плъзне новината, че сме увеличили сумата, която плащаме на хуните, за да ни оставят на мира, всяко племе от Панония, та чак до границата с Персия, ще поиска същото.
Еций изведнъж се почувства безкрайно отегчен от това обсъждане и вече не можеше да се преструва, че проявява интерес или дори уважение към тези хора, дошли да се преструват на бедни и да искат от него да се прави на уплашен. Седна отново на стола си и почна разсеяно да прелиства купчина документи. Приск, който пак бе започнал да записва всяка дума от разискването с бързи и удобни съкращения, развеселен наведе глава, за да прикрие усмивката, която заплашваше да се появи на лицето му поради неудобното положение, в което бяха изпаднали неговите високопоставени спътници.
— Ами тогава не плащайте репарации на Бледа — разсеяно подметна Еций. — Почнете война с него. Това също е възможен и достоен изход.
Плинт го погледна ужасен.
— Господарю, може би не сме обяснили целта на посещението си достатъчно ясно. Позволи ми да обясня — източният император не е в състояние сам да се изправи срещу хуните, дори и да ги предвожда немощен крал.
Еций спря за миг да прелиства книжата и отправи раздразнен поглед към мъжете.
— Защо сте дошли при мен с този проблем? Това е молба, която трябва да бъде отправена от вашия император, а моят император е този, който трябва да реши дали да ви отпусне западни войски. Аз съм само…
— Ти си върховният военачалник на Италия и Галия — прекъсна го Плинт. — Целият свят знае кой в действителност управлява военните ресурси на Западната империя. Сърцето на командването е тук, генерале — в тази стая. Ти си почтен човек. По-важното е, че всички знаят, че си почтен човек. Твоята позиция по този въпрос е от огромно значение.