— И още нещо.
Тримата мъже спряха и се извърнаха към него.
— Когато се разправяте с хуните, не ме намесвайте. Не сте обсъждали този въпрос с мен. Ясно ли е?
Тримата мъже кимнаха мрачно и без повече приказки Флоренций ги изведе навън на ослепителната слънчева светлина, където ескортът от гарнизона търпеливо ги чакаше, за да ги придружи по обратния път.
Шеста глава
Хуния и Равена, 445 г.
I
Многочисленото шествие се виеше из разкаляните хунски улици под оловносивото небе, надвиснало със заплахата всеки миг да изсипе пороя си. Откъм далечния хоризонт плисна гръмотевична вълна, разля се над множеството и бързо се оттече към хоризонта зад гърба му. Последва я втора, ритмично като прилив. Между вълните прозвучаваше бавният дълбок тътен на барабан, чийто отмерен хипнотизиращ ритъм на равни интервали биваше удавен от ударите на траурен гонг. Обертоновете затрептяваха и се издигаха високо в неблагозвучно противоречие с басовото звучене на барабана и гръмотевиците.
Десет хиляди души, повече дори — десет пъти по десет хиляди — стенеха и жалееха без думи, олюляваха се в свой собствен ритъм, без да се съобразяват с пулсиращия ритъм на барабана и оглушителния звън на гонга. Някои се навеждаха, загребваха кал и мръсотия от улицата и цапаха лицата и дрехите си. Други скубеха косите си, деряха кожата на главата си до кръв или бичуваха голата си плът с конски кожени камшици. И мъже, и жени раздираха дрехите си, разголваха се до кръста, сами си нанасяха рани и ставаха неотличими един от друг с тела, набраздени от кървави и кални струйки.
Начело на шествието под командата на барабана бавно маршируваха хиляда въоръжени воини. Те минаваха през тълпата безстрастно, със строги лица, безразлични към ужасяващата врява, която ги заобикаляше. Сред тях четири еднакви сиво-кафяви коня се поклащаха бавно, свързани два по два с прътове, и носеха грамадно дървено носило, майсторски изработено от скъпоценна стара дървесина, която бе донесена с огромни разходи от някакво далечно горещо и влажно място на сто дни път в източна посока.
Кладата беше покрита с платно с толкова нагъсто и фино извезани витиевати мотиви на приказни зверове и митични образи, че самата тъкан изобщо не се виждаше. С поклащането на конете и любопитните закачки на вятъра, копринените същества се залюляваха и хукваха по платното като живи, сякаш бяха от друг свят — по-пъстър от едноцветното еднообразие на облаците, застрашително надвиснали високо над главите на хората, и мръсната улица в краката им — един фантастичен свят на змейове, върколаци и крилати коне с кървавочервени очи.
Под извезания покров лежеше един мъртвец и единственото, което не бе покрито от скъпата тъкан, бе златната му корона.
Дълбокият тътен на барабана избухна в бесни удари, накъсвани от усилващите се вопли на тълпата и застрашителния грохот на гръмотевиците. Колоната войници спря в края на един малък площад и тогава почетна стража от осем пеши воини, които ги очакваха в центъра на площада, със сковани крачки се отправи до носилото. Хванаха кожените дръжки на всеки от четирите ъгъла и внимателно го повдигнаха от прътовете, с които бяха свързани четирите коня. След това издигнаха тежката платформа и я положиха на плещите си, като внимаваха ценният товар да не се разклати или да бъде разместен. Без да се бавят, отнесоха носилото до каменния жертвеник в центъра на площада и тържествено го положиха върху равния постамент.
По цялата издигната платформа бяха струпани съчки и шума, залети със земно масло. Упойващият лековит мирис се издигаше във въздуха около жертвеника и прикриваше уличната смрад. Върху сухите съчки, напоени с масло, грижливо бяха струпани богатствата на цяла една империя: скулптури и идоли, ковчежета със скъпоценности, сребърни пластини и кюлчета, дебели топове коприна. Един стар кват — племенният шаман, излезе напред и дълбоко вдиша дима от осветените билки, които тлееха на жарник до него. После пое дълбоко въздух и започна монотонно да напява стенанието сигит — тайнственият древен гърлен напев, който се пее едновременно с два гласа. Започна с ниско гърлено ридание, затворил очи, с приведени в дълбоко съсредоточаване рамене, като изтласкваше въздуха през гърлото си и засилваше мощта на звука. Звукът постепенно се извисяваше в пронизително бръмчене, което трептеше и отекваше, изпълвайки жертвеника, а после целия централен площад, и накрая се понесе дори над ударите на барабана. В транса очите на шамана се обърнаха в орбитите си и после отново се върнаха в нормалното си положение. Множеството стоеше притихнало в страхопочитание, а ударите на барабана трескаво се усилиха. Внезапно от устата на квата се извиси обертонът на флейта, кристалночист като звън на стъкло, който пронизваше въздуха до най-отдалечените краища на площада, докато дълбокото измъчено стенание все още продължаваше да звучи като басов контрапункт. Пронизителният обертон с женствено звучене се усилваше и трептеше, съчетаваше се с дрезгавия бас, увиваше се около него, но оставаше отделен, отчетлив звук. Когато постигна чудното въздействие, старият жрец задържа двата тона за един дълъг миг, през който лицето му потъмня от усилие и концентрация, а звукът на барабана за последен път се извиси във вихрен ритъм, след което затихна до пълна тишина. За миг кватът се отпусна изтощен, с блуждаещи очи. После си пое дълбоко дъх, посегна към жарника и взе оттам запалена главня.