Забиха барабани и в залата влетя трупа акробати от Китай, които започнаха да се извиват и премятат във всевъзможни фигури, прелитайки над масите досами главите на изумените гости, които се снишаваха, за да не пострадат. От другия край на стаята изведнъж писнаха още четири флейти и неколцина от гостите, въодушевени от веселата музика и номерата на акробатите, грабнаха бойните лъкове, окачени на стената, и почнаха да опъват тетивите им в отмерен, но неблагозвучен ритъм. Сред облак от огън и парлив дим в залата се втурнаха огнегълтачи и дечурлигата се разбягаха във всички посоки, подплашени от пламъците, които изригваха от устата на фокусниците и заплашваха да превърнат стенните гоблени в същински огнен ад. Залата кънтеше от виковете на пияните гости, а посред целия този хаос изпод масата, където се беше крило в краката на Атила, през глава се преметна едно джудже мавър — Зеркон. Това дребно човече някога бе шутът на Бледа. Той го беше подарил на Еций, а той пък го даде на генерал Аспер от Източната Римска империя, който на свой ред го върна обратно в хунския владетелски двор. Джуджето поде безсмислена песен на смесица от хунски, готски и латински, изпъстрена със закачливи подмятания и похотливи движения, и гостите скоро се запревиваха от смях, макар вниманието им да се раздвояваше и към невероятните изпълнения на акробатите и огнегълтачите.
Към края на вечерта гостите вече бяха изтощени, с препълнени стомаси от изпитите направо от бъчвите айраг и десетилетно вино, с челюсти, уморени от дъвкането на хубави меса и плодове, и с болки в гърдите от смях. Така се чувстваха всички, с изключение на Атила, който през цялото време стоя неподвижен и недостижим и тихо наблюдаваше държането на хората около себе си. Цялата вечер по лицето му не пробяга нито сянка на усмивка, а очите му — тези тесни черни процепи, които виждаха всичко, но не издаваха нищо, които попиваха всичко, но излъчваха само едва доловимо презрение — бяха приковани, без да мигнат, върху тримата ухилени римляни със зачервени лица.
Зората завари унилите остатъци от нощното празненство. Цялата зала и всички маси, с изключение на една, която бе прекатурена, бяха покрити с подноси с недоизядена храна и празни бокали. Няколко винени кани лежаха преобърнати и строшени, а утайката от виното бавно изтичаше от чирепите върху пода; под столовете бяха захвърлени смачкани кърпи, пропити с мазнина. В единия край някакъв готски благородник, твърде пиян, за да стигне през нощта сам до своето жилище по тесните улички, пъшкаше свлечен върху масата, а от устата му като бивна на глиган стърчеше мазен кокал. От един китайски стенен гоблен се виеше дим, който разнасяше противната миризма на опърлена вълна, а в ъгъла дузина дребни момчета лежаха сгушени на купчина и похъркваха като сити свинчета.
Тримата римляни, които замаяно присвиваха очи на ярката утринна светлина, идваща отвън, бяха отведени обратно в сенчестата зала, откъдето бяха излезли едва преди няколко часа. Избираха внимателно къде да стъпят по пода, заобикаляха разтурените маси. Управителят обяви присъствието им с дрезгав глас, който накара пияните обитатели на залата да изстенат в блюдата си, а онеправданите пратеници — да се навъсят. Но подиумът, където Атила бе седял предната вечер и където управителят явно очакваше да го намери, сега беше празен. Той сви рамене и ги поведе през малка странична врата, скрита зад друг гоблен, който беше накриво закачен на стената.
Щом влязоха в малкото преддверие, пратениците се сепнаха. И четирите стени на стаята от пода до тавана бяха опасани с лавици, натежали от знание — всякакви книги, скрижали, папируси, ръкописи, с всевъзможно оформление, големина и състояние. Върху една кушетка в ъгъла непринудено се беше изтегнал Атила и от едната си ръка спокойно гризеше печена птича кълка, а в другата държеше малък пътепис от Страбон. Не беше свалил обикновените дрехи от вечерта, но заради утринния хлад си бе сложил плътно прилепнала шапка, подплатена с козина на мармот, и вълнено войнишко наметало. Не даде никакъв знак, че е забелязал присъствието на пратениците, а очите му продължиха да шарят по страницата. Най-накрая изсумтя доволен, довършвайки пасажа, затвори книгата и внимателно я остави на една близка маса.
— Чудесен географ е този Страбон — отбеляза той небрежно.