— Защо постоянно ме отбягваш? — попита тя. На лицето й беше изписана лека закачлива усмивка.
— Не съм и помислял да те отбягвам, господарке — отвърна той сдържано. — Зает човек съм.
— Зает, зает. Свещеникът все ме съветва да си намирам работа, за да стоя далеч от изкушенията. Казва ми: „Празните ръце са сечивата на дявола.“
— Мъдри думи са това. Аз просто изпълнявам дълга си, господарке.
— И сигурно си много горд, че се справяш така добре — с тази твоя решителност и непоколебимост…
Той се взря в нея. Макар тонът й да бе подигравателен, тя му зададе въпрос, който винаги му се струваше странен. Да се гордее с дълга си? Как можеше дългът да го накара да се гордее, ако го изпълнява само понякога? Би бил по-горд, докато закусва, отколкото докато изпълнява дълга си. Ако беше горд, щеше да означава, че изпълнява дълга си рядко и не се срамува от това. Възможно ли бе някой, освен ако не е глупак, да се гордее само с това, че не е безсрамник?
— Затова ли все гледаш да си зает? — продължаваше тя — Да не би да бягаш от изкушението?
Еций си позволи да се усмихне кисело.
— Да бягам от изкушението ли? Не, принцесо, натоварен съм с държавни дела, с работите на брат ти. Нямам…
— Какво нямаш? — прекъсна го Хонория — Изкушения? Всички се изкушаваме, генерале, всички имаме влечения.
— Предполагам, господарке.
— Аз например. Двамата се познаваме от много години. Не мислиш ли, че ситуацията е благоприятна — като че съдбата има пръст в това — да се срещнем точно тук, където се видяхме за първи път?
Еций я погледна студено.
— Аз съм женен, принцесо.
Хонория се изсмя и пренебрежително махна с ръка.
— Дребната пухкава Карпилия.
— Присцила.
— Генерале, всеки знае, че това е брак по сметка. Тя просто е от добро семейство, с благороден произход, вдовица на префект — толкова е трудно да се намерят девици в днешно време, — а на теб ти трябваше жена с подходяща зестра. Чудесна сделка, бих казала. И бих добавила: „Какво от това?“
Еций се усмихна предпазливо.
— Една жена ми е достатъчна. Никога няма да проумея как един мъж може да се справи с повече…
Хонория въздъхна силно разгневена.
— Нарочно ли се правиш, че не ме разбираш, скъпи ми генерале, или тебе нищо не може да те съблазни?
— При цялото ми уважение, принцесо… няма да предам жена си.
— Ами недей тогава. Разведи се. Плати й. Всички така правят. Всяко момиче си има цена, нали така?
Еций я гледаше мълчаливо.
— И после — завърши Хонория, като вдигна ръка в тържествуващ жест — се ожени за мен.
— Да се оженя за теб? — каза Еций с насмешка.
— Много е лесно — усмихна се Хонория, — а също и много логично и твоята остра мисъл ще го оцени. След императора ти си най-силният мъж в империята. Аз съм сестра на императора, което ме прави най-силната жена в империята. Чудесно съчетание, не мислиш ли? А освен това…
Тя се притисна до него върху ложето и той усети силната миризма на вино, която се разнасяше от дъха й.
— … мога да направя живота ти много по лесен, отколкото дребната Карпилия.
Еций седеше неподвижен, загледан в луната. Макар да изпитваше отвращение от тази жена, все пак почувства някакво трепетно вълнение.
— По-лесен ли? — повтори той — Как така?
— Не се прави на тъпак пред мене, Еций — отвърна троснато тя. — Ожени се за мен. Валентиниан няма да създаде никакви деца — можеш да ми вярваш за това, освен ако евнусите не се научат да раждат. Ти ще бъдеш следващият поред с правото да се възкачиш на трона…
Тя взе пръстите му в дланите си.
— … и първият с право на това.
С едно бързо движение Хонория пъхна ръката му в отгърнатия си халат и се отпусна върху него с притворени очи, мъркайки като котка от удоволствие при топлия допир на пръстите му.
Еций седеше неподвижно. Може би никога в историята на Рим никой мъж не е държал в дланта си такава възможност за власт. С един нежен натиск в знак на съгласие, с една милувка по гладката извивка на гърдата й, целият Рим, цялата Западна империя и титлата „август“ можеха да станат негови. Императорът бе марионетка, лесно се влияеше и стига да се наложеше, той можеше да го свали от трона бързо и безкръвно. Легионите бяха верни нему, на Еций, и дори ако тяхната подкрепа се окажеше недостатъчна, женитбата му с Хонория силно би наклонила везните в негова полза. Най-слабото потрепване на пръста му, най-нежното погалване на топлата й плът можеше да промени всичко в кариерата му, в живота му, а може би в съдбата на Рим.