— Петдесет жълтици! — възкликна той и я сграбчи през кръста, опитвайки се да вземе писмото от протегнатата й ръка. — За толкова пари ще яздя до пъкъла и обратно!
Лавиния се изкиска и го целуна по бузата.
— За това писмо може и да ти се наложи.
Момчето спря, усмихна се и пипна бузата си.
— Не беше го правила преди. По какъв повод?
Тя тикна писмото в ръката му и се отдалечи с подтичване.
— По този. Довиждане! До другата есен!
Докато се измъкваше през портите на конюшнята, той погледна надрасканите редове по външната страна на плика и лицето му помръкна.
— Бог да ми е на помощ. Атила, кралят на хуните?
За миг остана неподвижен и замислен, а устните му тихо се движеха, докато пресмяташе разстоянието, което му предстоеше да пропътува. За последен път прокара чесалото по корема на коня.
— Ще я видя следващата есен — промърмори той, — ако имам късмет да се върна толкова скоро.
После се качи на седлото и препусна през портите на конюшнята.
IV
Атила седеше в тъмната, изпълнена с дим зала. Тургрид бе застанал зад дясното му рамо. Бяха заобиколени от група корави воини — вождовете на готските и хунските войски. Залата бе неузнаваема след нощта на празненството — стените бяха оголени и гоблените вече не можеха да скрият грубо издяланите чамови дъски. Всички маси бяха изтикани и прекатурени, само една малка маса беше поставена пред престола, а върху нея стояха струпани всевъзможни пергаменти и карти. Дори огнището зееше тъмно и студено въпреки хладината на отиващото си лято и настъпващия мрак. Офицерите бяха облечени също толкова строго, някои дори все още стояха с дрехите си за езда с петна от пот по тях, а по ботушите им имаше кални ивици. Строгостта на залата беше омекотена единствено от присъствието на половин дузина малки момчета с обръснати главици — многобройните синове на Атила, които си играеха по голия под и се караха за някакви остатъци от храна. Най-малкото, загубило в боричкането, изтича разплакано при баща си и със сълзи се примоли да го вземе в скута си. Кралят се съгласи, но мислите му бяха другаде. Той дори не погледна надолу, защото внимателно четеше съобщенията, които му подаваха.
— Това пристигна преди малко, господарю — каза Тургрид и му подаде окъсан сгънат пергамент. — От римския двор в Равена.
Атила погледна плика заинтригуван.
— Не е ли малко странен този печат? Много прилича на отпечатък от палец.
Като разчупи печата, един пръстен се изтърколи и издрънча върху масата пред него. Атила го взе и го разгледа.
— Буквата „Х“ — каза той изненадан. — Император Хонорий ли? Този злодей е мъртъв от години. Вярно, че кореспонденцията се бави, но…
— Не, господарю — каза Тургрид, който надничаше през рамото му в странното писмо. — Писмото е от принцеса Хонория, сестрата на император Валентиниан.
— Сестра му ли? Защо сестра му ще…? — Гласът му заглъхна, докато очите му бързо преглеждаха документа.
— Много странно — каза той след малко, остави писмото на масата и несъзнателно стисна рамото на малкия палавник, когото подрусваше на коляното си. — Пише, че са я хвърлили несправедливо в затвора и й отказват процес… и че като суверен съм задължен да й окажа помощ. Изпраща ми личния си пръстен с печат като доказателство, че ми пише лично тя.
Той вдигна очи от писмото полуусмихнат, докато мъжете се подхилваха.
— Тя винаги е била малко странна, господарю — предпазливо отбеляза Тургрид. — Не внимава нито с виното, нито с мъжете. Брат й, императорът, така и не успя да й намери жених — явно е голяма фурия. Може да я е заключил, за да я опази по-добре.
— Ха! — възкликна Атила — Значи сега аз съм нейният Херкулес, който ще я избави от злия й брат. Каква приказка за женорята! С този пръстен почти прилича на предложение за женитба!
Мъжете отново се засмяха, още по-високо, но този път Атила не се засмя заедно с тях. Беше се загледал някъде в пространството и неспирно си играеше с пръстена на кутрето си.
— Като предложение за женитба… — повтори той.
В двора на Равена младият император седеше в стаята с картите, заобиколен от вестоносци, и набързо преглеждаше известията, които му подаваха. Еций, тази есенна сутрин облечен в опръскани от дъжда дрехи, седеше до украсената мраморна маса точно срещу младия император, посочваше му важни пасажи от документите и му ги разясняваше. Изведнъж скупчилите се наоколо неколцина съветници се отдалечиха едни от други и стаята утихна, защото вестоносецът Марк, задъхан и мръсен, се втурна в старта, последван от някакъв разгневен евнух.