— Моля за извинение, августе — каза Марк, докато му подаваше едно писмо — Пристигна току-що. Спешно съобщение за господаря.
Валентиниан го погледна учудено и каза насмешливо:
— Хм? Откъде ли е този път, Марк? Мислех, че си заминал. Прислужничките цяло лято нищо не похванаха от мъка.
Марк поруменя.
— От хунската столица е, августе.
Валентиниан протегна ръка и взе писмото леко разтреперан. Но преди да разчупи печата, се спря.
— Колкото повече научавам за твоите хуни, генерал Еций, толкова по-неприятно ми е да получавам съобщения от тях — каза той и почна да върти сгънатия пергамент в ръката си. — Всичко това ми напомня как веднъж като малък се промъкнах в избите на двореца, бръкнах в един котел с ябълки и напипах нещо рунтаво. Не знаех точно какво е, но разбрах, че не е на добро.
За момент Еций разсеяно вдигна поглед, а после се върна към съобщението, което четеше. Докато императорът разкъсваше външния пергамент, в скута му падна златен пръстен печат и той го взе озадачен. После отпусна ръце върху масата.
— Сигурен съм, че това не е на добро — каза той.
Еций погледна пръстена.
— Прилича на печата на Хонория. Как е попаднал в ръцете на хуните?
Валентиниан бавно разгъна писмото и зачете мълчаливо.
— О, боже!
Еций хвърли строг поглед към придворните да стоят настрана, изправи се и посегна да вземе писмото от разтрепераните ръце на императора. След като го прегледа набързо, вдигна поглед и го отправи някъде далече.
— Атила е съгласен с предложението на принцесата за женитба и с радост приема половината Западна империя като полагаща му се зестра — бавно произнесе Еций. Гласът му беше спокоен, но лицето му се изопна от гняв.
Никой не продумваше, всеки бе вперил поглед в императора, чиито устни безмълвно шепнеха нещо. Накрая Валентиниан започна да се смее, неколцина придворни — също и след миг всички избухнаха в смях. Само Еций остана сериозен.
— Женитба с хун? — задъхваше се Валентиниан и бършеше сълзите си с края на ръкава — Кой би предположил, че Атила е толкова остроумен? Пък и зестра иска тази жълтолика маймуна!
Раменете му се разтресоха от смях и стаята прокънтя от кикота на мъжете. Еций даде знак на един от помощник-управителите да се приближи към него иззад императора. Генералът сложи ръка на рамото на мъжа и тихо каза в ухото му:
— Вземи перото на принцесата и смени стражите и слугините в килията й.
Слугата кимна и безшумно излезе.
Императорът бутна стола си назад, изправи се и развеселен запляска с ръце. Ала веселото изражение не можеше да прикрие страха в очите му.
— Стига толкова съобщения за днес! — възкликна той — Генерал Еций, ще ме придружиш ли до покоите ми? Май съм готов за обяд.
Двамата минаха покрай придворните, които се отдръпнаха, за да им сторят път, слязоха по стълбите, отвеждащи към външния проход, и продължиха, всеки следван от своите двама преторианци. Валентиниан сложи ръка на рамото на по-възрастния мъж в знак на почит — жест, който син би отправил към баща си. Ала тежестта на ръката му беше необикновено голяма, сякаш императорът се облягаше на Еций като старец или като недъгав човек. Еций се напрегна под този натиск, а Валентиниан, усетил гнева му, отпусна ръката си и спря, което принуди другия също да спре и да се обърне.
— Генерале — тихо каза Валентиниан след малко, — макар аз да нося пурпурната тога, и двамата знаем истината. Никога не съм предвождал войска. Легионите, а вероятно и цялата империя, гледат на мен като на юноша, който с нищо не се е доказал. Ти си този, който поема тежестта като… като…
— Като патерица — прекъсна го Еций с вперен в него поглед, — като патерица или тояга.
Лицето на императора посърна.
— Да, като патерица. Но аз, сакатият, печеля от това, че вървя. Знам какво мислиш и не мога де те виня за това. Но можех ли да постъпя другояче?
Той се взря в лицето на Еций и тонът му стана почти умолителен.
— Малките подробности — изпуснах контрола над дребни неща, които се превърнаха в съдбоносни събития. Дори самият Юлий Цезар не беше способен да овладее ищаха на една жена. Клеопатра беше ненаситна, а след смъртта на Цезар…
Еций го прекъсна раздразнен:
— Какво искаше да обсъдиш с мен, августе?