В отговор тя само го погледна. Бялото на очите й имаше цвят на презрели банани. Костеливата й ръка стисна неговата в слаба, трепереща прегръдка. Накрая тя немощно се размърда.
— Е, това е краят.
— Моля те, мамо, не говори така.
Тя махна с ръка.
— Видял си се с доктора, знаеш как стоят нещата. Имам цироза с всичките й прелестни странични ефекти — да не споменавам сърдечната недостатъчност и емфиземата от пушенето. Аз съм развалина и сама съм си виновна.
Гедеон нямаше какво да й отговори. Знаеше, че всичко това е вярно, разбира се, и майка му беше пряма, както винаги. Чудеше се, че една толкова силна жена проявява такава слабост по отношение на химическите пороци. Не, нямаше какво да се чуди: тя имаше склонност към пристрастяване и той откриваше същото в себе си.
— Истината ще те направи свободен, но първо ще те направи нещастен.
Любимият й афоризъм винаги предшестваше нещо неприятно.
— Настъпи моментът да ти разкрия една истина… — майка му мъчително си пое дъх, — която ще те направи нещастен.
Гедеон зачака, докато тя отново вдишваше хрипливо.
— Отнася се за баща ти. — Жълтите й очи се насочиха към вратата. — Затвори.
С растящи опасения той внимателно затвори вратата и се върна до леглото.
Майка му пак го хвана за ръка и прошепна:
— Голубци.
— Какво?
— Голубци. Сарми с кисело зеле на руски.
Умиращата замълча, за да си поеме дъх.
— Това беше съветското кодово название на операцията. „Сармите“. За една нощ свиха сармите на двайсет и шестима дълбоко засекретени агенти. Просто изчезнаха.
— Защо ми го казваш?
— „Вършачката“. — Тя затвори очи, дишаше накъсано. После продължи бързо, сякаш нямаше нито търпение, нито време да му каже всичко. — Това е другата дума. Проектът, по който баща ти работеше за военното разузнаване. Нов стандарт за шифроване… строго секретен.
— Сигурна ли си, че можеш да говориш за това? — попита Гедеон.
— Баща ти не трябваше да ми казва. Но го направи. — Очите й бяха затворени и тялото й изглеждаше хлътнало, сякаш потъваше в леглото. — „Вършачката“ трябваше да се тества и назначиха баща ти. Тогава се пренесохме във Вашингтон.
Гедеон кимна. За един седмокласник преместването от Клеърмонт, щата Калифорния, в столицата не беше особено приятно.
— През хиляда деветстотин осемдесет и седма от СВРС пратили „Вършачката“ за окончателно разглеждане в Агенцията за национална сигурност, и системата била одобрена. И въведена в употреба.
— Нищо не съм чувал за това.
— Сега чуваш. — Тя мъчително преглътна. — На руснаците им трябвали само няколко месеца, за да разбият шифъра. На пети юли осемдесет и осма, веднага след Деня на независимостта, Съветите избиха всичките ония американски агенти.
Замълча и въздъхна тежко. Тихото пиукане на медицинските уреди се сливаше със съскането на кислород и приглушения шум на болницата извън стаята.
Гедеон просто я държеше за ръката; не знаеше какво да каже.
— Обвиниха баща ти за катастрофата…
— Мамо. — Той стисна ръката й. — Всичко това е минало.
Тя поклати глава.
— Съсипаха му живота. Затова направи така и взе оня заложник.
— Какво значение има сега? Отдавна приех, че татко е допуснал грешка.
Клепачите й внезапно се вдигнаха.
— Никаква грешка. Той беше изкупителната жертва.
Почти изкашля последните думи, сякаш прочистваше гърлото си от нещо неприятно.
— Какво искаш да кажеш?
— Още преди операция „Голубци“ баща ти прати докладна. Написа, че теоретичните основи на „Вършачката“ са сбъркани. Че има потенциална вратичка. Не му обърнаха внимание. Но той беше прав. Загинаха двайсет и шестима души.
Тя вдиша през носа и замачка завивката с ръце от усилие.
— „Вършачката“ беше секретна и можеха да кажат каквото си искат. Никой не можеше да им възрази. Баща ти беше външен специалист, университетски преподавател, цивилен. И го бяха лекували от депресия в миналото, факт, който много удобно можеха да изровят.
Гедеон се вцепени.
— Искаш да кажеш… че не е бил виновен той, така ли?
— Тъкмо напротив. Те унищожиха доказателствата и го обвиниха за катастрофата с „Голубци“. Затова взе оня заложник. И затова го застреляха, въпреки че излезе с вдигнати ръце — за да не му позволят да се разприказва. Хладнокръвно убийство.
Гедеон изпита някаква странна лекота. Колкото и ужасяващо да звучеше тази история, сякаш от плещите му бяха вдигнали тежко бреме. В крайна сметка се оказваше, че баща му, чието име публично очерняха, откакто Гедеон беше на дванайсет, не е някакъв депресиран и лабилен нескопосан математик. Всички подигравки и насмешки, които трябваше да изтърпи, шушукането и хихикането зад гърба му — те не означаваха нищо. И в същото време започна да осъзнава размерите на престъплението, извършено срещу баща му. Спомняше си живо онзи ден, спомняше си дадените гаранции. Спомняше си как бяха примамили баща му да излезе… за да го застрелят.