Абсолютно всеки ден Кимащия жерав се отдаваше на този горчив размисъл, вторачен в избелялата снимка на своята далечна родина. Това изпълняваше ролята на медитация. Той се изправи и изпълни дълъг комплекс от дихателни и разтягащи упражнения. След това в пълна тишина направи деветдесет и деветте ритуални стъпки на катата „падаща гилотина“. Накрая, леко задъхан, отново седна на рогозката.
Гедеон Крю скоро щеше да постигне целта си. Кимащия жерав вече със сигурност знаеше, че американецът ще го отведе до онова, което търсеше. Колкото повече се приближаваше, толкова по-възбуден и по-припрян щеше да става Крю. И това щеше да е подходящият момент за маневрата, за неочаквания флангов удар. Момичето щеше да е идеално за тази цел.
„Не давай отдих на врага — пишеше Сун Дзъ. — Атакувай го там, където е неподготвен, появявай се там, където не си очакван“.
Кимащия жерав никога не се усмихваше — още от онази далечна нощ на Памирското плато. Въпреки това сега го изпълни топлина: удовлетворение от извършеното и предвкусване на предстоящото насилие.
Бръкна в разпрания шев на дивана и измъкна чантичка от твърда удароустойчива пластмаса, скрита в кухина, издълбана в пълнежа. Обезвреди взривното устройство, което пазеше чантата от чужди ръце, и я отвори. Вътре имаше шест мобилни телефона, китайски, швейцарски, британски и американски паспорти, много пари в различни валути, глок 19 със заглушител и носна кърпичка от светла коприна със сложна бродерия.
Кимащия жерав нежно извади кърпичката. Беше на майка му. Разстла я върху коленете си, бръкна с другата си ръка в джоба на шлифера си и извади комплекта напръстници: четири за пръстите и един за палеца. Бяха покрити с кръв и късчета тъкан и бяха изгубили характерния си блясък.
Взе една от бутилките изворна вода, разпечата я и навлажни една хартиена кърпа. После подреди напръстниците пред себе си. Много отдавна им беше дал имена на митологични божества и сега ги почисти, като размишляваше над съответното име и индивидуални особености на напръстника. Кутрето: драконът Ао Гуан, цар на източното море, някога хвърлил в хаос грешния свят. Безименният пръст: Фей Лиен, Летящата завеса, богът на вятъра. Средният пръст: Джу Рон, богът на огъня. Показалецът: Джи Юшю Шен, богът на безкрайния външен мрак. И главният, палецът, Лей Гон, „господарят на гръмотевицата“, който наказваше смъртните, отклонили се от правия път.
Тъкмо с „палеца“ Кимащия жерав изтръгваше гръкляна на жертвите си, докато с другите правеше нужните разрези. Този последен напръстник беше особено мръсен и за да го почисти добре, трябваше да навлажни нова кърпа.
Накрая напръстниците отново заблестяха, нежните грижи бяха възстановили покоя и равновесието им. Сега щяха да почиват, за да се подготвят за нови упражнения. И Кимащия жерав щеше да последва примера им.
Внимателно уви напръстниците в майчината си кърпичка и ги прибра в дървена кутийка. После се изтегна на дивана и въпреки разнообразните нощни звуци на Мравуняка заспа веднага.
56.
— Къде са му краката?! — Гедеон рядко си изпускаше нервите, ала сега не беше на себе си, изпаднал в дива ярост.
Санитарят се втурна в помещението.
— Ей, мой човек, по-спокойно…
— Никой не ми е казал! Никой не ми е искал разрешение!
— Виж, стига си крещял…
— Майната ти! Ще крещя! — Гласът му кънтеше по мрачните коридори. Разнесоха се тичащи стъпки.
— Тук е забранено да се вика — увещаваше го санитарят. — Ще повикам охраната, ако не се успокоиш.
— Хайде, повикай охраната! Питай ги кой е откраднал краката на моя… на моя любим! — Въпреки гнева си трябваше да продължи да играе ролята си.
През двукрилата врата влетя втори санитар, следван от охранител, и Гедеон им се развика:
— Искам да знам къде са краката на Марк!
— Извинете — каза някакъв мъж, докато си проправяше път през втрещената група. Излъчваше властност и хладнокръвие. — Успокойте се, господине. — Обърна се към санитаря. — Иди да донесеш документацията за покойника.
— Не ми трябва документацията, а краката му!
— Така ще установим какво се е случило с краката — поясни мъжът и го хвана за ръката, за да го подкрепи. — Аз съм лаборант. Ще разберем какво се е случило с тях. Предполагам… — той се поколеба, после продължи, — че са ампутирани.
Думата „ампутирани“ увисна във въздуха като отвратителна смрад.
— Но… — Гедеон млъкна. Изведнъж се сети какво се е случило. Краката бяха смазани, натрошени. Бяха ги ампутирали в опит да спасят живота на У. Трябваше да се сети още когато видя рентгеновите снимки.