Санитарят се върна, следван от изрусената рецепционистка, която носеше току-що разпечатан лист. Лаборантът го взе, прегледа го и го подаде на Гедеон.
Текстът потвърждаваше, че долните крайници са били ампутирани няколко часа след катастрофата, несъмнено скоро след като бяха направили снимките. Гедеон препрочете информацията. Оттогава беше изтекла почти цяла седмица. Краката бяха безвъзвратно изгубени. Той преглътна с усилие. Обзе го толкова смазващо разочарование, че временно онемя.
— Мисля, че вече всичко е ясно — каза лаборантът. Другите започнаха да се разотиват.
— Какво… какво е станало с тях? — успя да попита Гедеон.
— Ами… Отишли са в системата за медицински отпадъци.
— В системата за медицински отпадъци? И къде? На някое сметище ли?
— Не. Медицинските отпадъци се изгарят.
— О… — Гедеон отново преглътна. — И… след колко време ги изгарят?
— Не ги държат дълго, по понятни причини. Вижте, много съжалявам, но краката ги няма. Знам, че сигурно сте шокиран, но… е, приятелят ви е мъртъв. — Той посочи трупа. — Това тук е само една изхвърлена обвивка. Сега той е другаде и краката няма да му липсват. Поне така смятам, ако не възразявате, че го казвам.
— Не. Не, не възразявам. Просто… — Гедеон млъкна. Не можеше да повярва, че всичко е свършило. Че се е провалил.
— Ужасно съжалявам — повтори лаборантът.
Гедеон кимна.
— Мога ли да ви помогна с нещо друго?
— Не — уморено отвърна Гедеон. — Приключих тук.
— Вдигна ципа на чувала и затвори чекмеджето. Зачуди се какво ще каже за това Илай Глин.
Чак сега забеляза, че на прага стои изключително едра и внушителна афроамериканка с хирургическо облекло и със смъкната маска. Тя се прокашля.
— Случайно чух разговора ви. Аз съм доктор Браун, патоанатом.
Лаборантът я поздрави, после настъпи тишина.
— Бихте ли повторили името си, господине? — тихо и много любезно попита тя.
— Гедеон Крю.
— Имам известна информация, господин Крю, която може би донякъде ще ви утеши.
Гедеон зачака поредната религиозна беседа.
— Господин Корели е прав, че обичайната процедура в страната е хирургически отстранените части от човешко тяло да се унищожават чрез системата за медицински отпадъци. В този случай обаче не е така.
— Защо?
— Тук в Ню Йорк имаме необичайна система, може би даже уникална. Когато хирургически се отстрани крайник, ако пациентът не даде конкретни указания за неговото унищожаване, крайникът се поставя в сандък и се погребва в нюйоркското гробище за бедни.
Гедеон я зяпна.
— В гробището за бедни ли? В Ню Йорк има гробище за бедни?!
— Има. Когато някой умре и тялото му не бъде прибрано или близките му не могат да си позволят погребение, общината погребва тленните останки в гробището за бедни. Същото се отнася за… хмм… непотърсените крайници. Там би трябвало да погребат краката на вашия приятел.
— И къде е това… гробище за бедни?
— На Харт Айланд.
— На Харт Айланд ли? — повтори Гедеон. — Къде е това?
— Доколкото знам, това е необитаем остров в Лонгайландския залив.
— И краката са погребани там, така ли?
— Несъмнено.
— Възможно ли е да бъдат… преместени?
— Да — отвърна патоложката. — След аутопсията всички трупове, крайници и така нататък се поставят в номерирани и обозначени сандъци и се погребват по такъв начин, че да могат да бъдат взети за патологически или криминалистки цели. Тъй че не се тревожете. Краката на вашия приятел са прилично погребани.
— Това е огромно облекчение за мен. — Невероятна, страхотна новина!
Лаборантът любезно го потупа по рамото.
— Е, надявам се, че поне това ще ви донесе утеха.
— Да — кимна Гедеон. — Да, така е. Въпреки че… — Той погледна умолително патоложката и се постара в очите му да проблеснат сълзи. — Бих искал да отида там. Да ги оплача. Разбирате ме, нали?
Въпреки невероятното си самообладание доктор Браун се смути.
— Ами… Тленните останки тук не са ли достатъчни, за да оплачете приятеля си?
— Но това е само част от него! — Гласът му лекичко потрепери, като че ли всеки момент щеше да получи нервен срив.
Браун се замисли за миг.
— В някои редки случаи патоанатомът има право да изисква връщането на тленни останки. Това винаги е ужасно мъчение, купища бумаги, отнема седмици. Нужно е съдебно нареждане. Разберете, Харт Айланд е абсолютно забранен за посещения, точка. Погребенията извършват затворници от Райкърс Айланд.
— Но щом могат да върнат крайник по искане на патоанатом, откъде знаят къде е погребан?
— Мисля, че номерираните сандъци се подреждат в изкопите подред. Когато запълнят един изкоп, поставят циментов знак и изкопават нов.