— Как да науча номера и мястото? Вие разполагате ли с тази информация?
Браун взе разпечатката от лаборанта и я прегледа.
— Номерът е вписан в нашите досиета.
Гедеон протегна ръка.
— Може ли?
Патоложката му подаде листа. Гедеон измъкна химикалка от джоба си и преписа посочения му номер: 695-998 МСХ.
— Благодаря ви. Много ви благодаря.
— Мога ли да ви помогна с още нещо? — попита тя. — Отдавна трябваше да съм в аутопсионната зала. В момента имаме известен недостиг на персонал.
— Не, това е всичко. Благодаря ви, доктор Браун. Сам ще намеря изхода.
— Длъжна съм да ви изпратя до чакалнята.
Гедеон я последва покрай залата за аутопсии, в която цареше трескава активност — имаше поне десетина детективи и полицаи, други бяха излезли отпред и задръстваха коридора. Пред двукрилата врата се бяха събрали репортери, викаха и се блъскаха.
— Трябва да е нещо важно, това убийство — отбеляза Гедеон.
— Извършено е с изключителна жестокост — отговори Браун. — Извинете — каза на един особено агресивен телевизионен екип, докато извеждаше Гедеон. Щом видяха лекарското й облекло, представителите на медиите се втурнаха напред с хор от въпроси, но тя само кимна на Гедеон и отново се скри вътре, последвана от виковете на журналистите.
— Заподозрени? — изкрещя някой. — Има ли заподозрени?
— Къде в черквата е бил скрит трупът?
Гедеон се опита да си пробие път през тълпата, която продължаваше да отправя въпроси към затворената врата.
— … свидетели или улики?
Той изтика настрани един широкоплещест тоноператор и се насочи към изхода.
— … ли е, че гръклянът пак е бил изтръгнат, също като предишния път в Чайнатаун?
Гедеон се вцепени, после се огледа. Кой беше задал този въпрос? Сграбчи най-близкия репортер за ръката.
— Това убийство… гръклянът е изтръгнат, така ли?
— Вие свидетел ли сте? — попита мъжът и енергично му стисна ръката. — Бронуик, от „Поуст“.
Гедеон се вторачи в него — жълтите му дълги като на гризач зъби стърчаха над долната му устна. Говореше с нелеп лондонски акцент.
— Възможно е. Отговорете на въпроса ми: гръклянът изтръгнат ли е?
— Да, изтръгнат е. Ужасно убийство. В „Сейнт Бартоломю“. Открили трупа скрит под пейките. Била почти обезглавена, също като оня в Чайнатаун. А сега: как се казвате, господине? И каква връзка имате със случая?
Гедеон го стисна още по-силно.
— Обезглавена? Жертвата жена ли е? Как се казва? — Изведнъж го обзе неопределено ужасяващо усещане, все едно насекоми гризяха нервите му.
— Жена, да, на двайсет и няколко…
— Името й! — Гедеон го хвана за раменете и го разтърси. — Трябва ми името й!
— Спокойно бе, човек. Казва се Мерилин… — Репортерът погледна бележките си. — Мерилин Крийди. А сега ми кажете какво знаете вие, господине.
Гедеон го отблъсна и се затича. И продължи да тича.
57.
Над центъра на Бронкс пукна зора, мръсножълто петно, което пропълзя в небето над Мушула Паркуей. Гедеон Крю зяпаше през изподраскания прозорец на Лексингтън Авеню Експрес, без да вижда, чува и усеща нищо. Возеше се в мотрисата от часове, от южния край на Ютика Авеню в Куинс до северния на Удлоун в Бронкс и обратно, потънал в сивата зона на безчувственото съществувание.
Не помнеше откога не е плакал, но беше усетил, че по лицето му текат сълзи — от ярост, от мъка, заради собствената му глупост и егоизъм.
Ала вече бе отвъд всичко това. Умът му бавно, но сигурно отново започваше да функционира.
Сега разбираше някои факти. Разбираше, че Кимащия жерав е убил Орхидея и е скрил тялото й, за да не го открият веднага, за да има време да се измъкне необезпокоявано. И че я е убил по две причини. Първо, имаше вероятност тя да знае нещо и следователно трябваше да умре. Но всъщност я беше убил главно за да го накара да разкрие картите си. И бе познал: убийството щеше да постигне точно това. Защото сега Кимащия жерав трябваше да умре. Нямаше друг начин. Гедеон беше въвлякъл Орхидея в целия този ужас и й го дължеше.
И Кимащия жерав несъмнено очакваше тъкмо това.
През дългите часове в мотрисата Гедеон разработи подробен план. Онова, което търсеха и двамата, се намираше на Харт Айланд. И двамата щяха да отидат на Харт Айланд, за да го вземат. Само единият щеше да се върне. Но Гедеон не беше луд и знаеше, че трябва да подреди колодата в своя полза. И тук щеше да се намеси Минди Джексън. Тя се бе доказала и щеше да е неговото тайно оръжие.
Той извади джиесема си и набра номера й.
За негова огромна изненада Джексън наистина отговори.