— Тъкмо това имам предвид: дотам сте я докарали. Никога не съм виждал нещо толкова непрофесионално. Илай сбърка, като ви се довери. С безразсъдството си заплашвате да провалите операцията.
Гедеон не отговори.
— Да отидете в Трокмортън Академи и да се престорите на родител — що за безумен ход беше това? Отсега нататък искаме да знаем какво правите и къде отивате. Ако си мислите, че можете да победите Кимащия жерав, значи сте пълен глупак.
Гедеон разбра, че Гарса не подозира за Харт Айланд. Достави му удоволствие, че за пръв път се движи на една крачка пред Глин и неговото приятелче.
— Ще се справя сам.
— Няма. Ще ви трябва помощ. Не бъдете идиот.
Гедеон се намръщи.
— Къде ще се срещнете с него?
— Не е ваша работа.
— Ако ни измамите, Крю, ще ви обезвредим, кълна се.
Гедеон се поколеба. Не му трябваха такива усложнения.
— В Корона Парк. В Куинс.
— В Корона Парк ли?
— Да, на старото Световно изложение. Имаме среща при Земното кълбо.
Мълчание.
— Кога?
— В полунощ.
— Защо там?
— Просто е място за срещи.
Гарса поклати глава.
— Място за срещи.
— Кимащия жерав уби приятелката ми. Сега въпросът е или той, или аз. Както казах, това няма нищо общо с вас. Когато свърша тази работа, ще се погрижа за вашата. Не се опитвайте да ми попречите.
Гарса помълча, после кимна. Когато мотрисата спря, се изправи и слезе. На лицето му бе изписано отвращение.
Крю слезе на Сто и седемдесета и Гранд Конкорс. Закрачи на изток и подмина редица изоставени сгради. Когато стигна до парка — тъжна гледка с гола пръст вместо зелени площи, боклуци навсякъде, — забави ход и се заозърта. Просто поредният нюйоркчанин, търсещ дрога. Почти моментално се приближи дилър и докато се разминаваше с него, прошепна: „Трева, трева“.
Гедеон спря.
— Да.
Дилърът се врътна и се върна. Беше нисък изгърбен хлапак със затъкнат в косата гребен и увиснали под задника му гащи.
— К’во ти трябва? Имам трева, кока, стаф…
— Пистолет.
Мълчание.
— Плащам добра пара — продължи Гедеон. — Ама искам нещо едрокалибрено, екстра качество.
Отначало дилърът все едно не го чу. После измърмори нещо, което прозвуча като „чакай тука“, и се отдалечи.
Гедеон зачака. Хлапакът се върна след двайсет минути и каза само:
— Ела.
Гедеон го последва до изоставена сграда на Морис Авеню, стара постройка от кафяв камък с избити прозорци и тъмна, воняща на урина вътрешност. Макар и опасно, беше по-добре, отколкото коленопреклонно да моли Гарса за ново оръжие. Не искаше да му е задължен повече от необходимото. Знаеше, че би трябвало да е нервен, дори уплашен, ала не изпитваше нищо. Нищо освен гняв.
Дилърът отиде при мръсното стълбище и подсвирна. Отгоре му отговориха със същото.
— На втория етаж — каза хлапакът.
Гедеон се заизкачва по стъпалата, като прекрачваше използвани презервативи, спринцовки и купчинки повръщано. На площадката го чакаха двама мъже със скъпи анцузи и огромни бели маратонки. Бяха латиноамериканци, в идеална форма. По-високият, явно шефът, имаше грижливо подстригана петдневна брада, много пръстени и златни ланци и силно миришеше на „Армани Атитюд“. По-ниският имаше няколко херпеса.
— Дай да видим парите. — Шефът се ухили самоуверено.
— Когато видя пистолета.
Онзи пъхна ръце в джобовете си, изправи се в целия си ръст и изгледа Гедеон отвисоко. Беше висок и го използваше, за да сплашва хората. Очите му обаче бяха глуповати.
— В нас е.
— Да го видя. Няма да кисна тук цял ден.
Ниският с херпесите бръкна под анцуга си и измъкна някакво оръжие до половината.
— Деветмилиметрова берета.
— Колко струва?
— Ти колко имаш?
Това вече беше прекалено. И без това почти бе стигнал до точката на кипене.
— Хубаво ме чуй, кретен такъв. Първо казваш цената. После проверявам патлака. Ако го бива, плащам. Ако не, си тръгвам.
Дългуча се нацупи и кимна.
— Покажи му го.
Херпеса извади пистолета и го подаде на Гедеон, който го взе, огледа го и няколко пъти изтегли затвора.
— Пълнителят?
Появи се и пълнителят. Гедеон го взе и се намръщи.
— Патрони?
— Глей, мой човек, тука не можеш да стреляш.
Те имаха право, естествено. Щеше да се наложи да го изпробва по-късно. Той взе пълнителя, зареди го, претегли беретата в длан, натисна спусъка. Изглеждаше в отлично състояние.
— Ще го взема.
— Две хиляди.
Наистина много за пистолет, който струваше седемстотин долара. Гедеон внимателно го разгледа. Бяха изпилили серийния номер, което обаче не означаваше нищо. С киселина можеше да се възстанови. Той бръкна в джоба си, където носеше парите си, разделени на прихванати с ластици пачки от по петстотин, отброи четири и ги извади. Пъхна беретата в джоба си и даде пачките на Дългуча.