Пери О’Шонеси
Мечът на правосъдието
ПЪРВА ЧАСТ
В своя сън той убива убиеца.
Смразяващият студ и дългото очакване парализират пръстите му около дръжката на ножа, той използва силата на раменете си, за да го притисне към гръбначния стълб на убиеца. Те са застанали на верандата пред бунгалото. Зима е. Убиецът е с гръб, занимава се с ключалката и натиска бравата. Наоколо всичко е мрак, звезди, лед и вятър.
Очакваше го от часове. Беше си обещал, че ако се появи около бунгалото на жената и се опита да проникне вътре, ще трябва да умре.
Притисна ножа към гръбнака му и убиецът се изви от болка. Докато проклинаше, се протегна назад към ножа, сякаш се опитваше да смаже някоя досадна оса. Пръстите му докоснаха металното острие.
Изтече безкрайно много време.
Главата на убиеца бавно се обърна надясно и той погледна назад. Тялото му предпазливо се завъртя около острието на ножа. Той вече е наясно със своя център, знае къде се е приютила смъртта.
Иска да види ужас в лицето на убиеца, докато той бавно умира. Но убиецът не е ужасен. Убиецът се смее.
ГЛАВА 1
Ръцете й настръхваха от влажния нощен вятър, а краищата на косите влизаха в очите й. Ники пристегна якето около кръста си и покри главата си с качулката, докато потапяше греблата в дълбоката тъмна вода на езерото Тахо. Преди сто години под същия сърп на луната някой индианец ушоа сигурно е знаел как да гребе тихо с каяка, но колкото и да се стараеше, греблата разплискваха водата във въздуха, а шумът се разнасяше далеч зад нея.
Сребрист сняг покриваше планинските върхове, които заобикаляха подобно на облаци езерото. Тя се придържаше доста близо до бреговата линия, обрасла с мрачни дървета под сияещото звездно небе, за да следи придвижването си, но достатъчно навътре, за да не може да бъде разпозната от някой зорък наблюдател. Не биваше да я забележат, защото тази вечер…
Тази вечер тя правеше набег! И за първи път отиваше сама.
Чувстваше се в приповдигнато настроение, доволна от силата в ръцете и краката си, от лекотата, с която понасяше усиленото гребане. Не по-малко, отколкото в новогодишната нощ, когато майка й й позволи да пие шампанско. Все пак не й се нравеше да бъде тук съвсем сама и да се плъзга по гладката повърхност над дълбоката мрачна вода. Ала не й се искаше дори да си помисли да се откаже; във всеки случай нямаше да го направи за нищо на света.
Скот щеше да дойде с нея, ако му беше казала, но тази вечер… тази вечер всичко беше лично. Този път не хайманосваше по улиците и не надничаше през прозорците на шега, нито пък си взимаше тайно някоя и друга бира „Хайнекен“ от автоматите. Не че не й липсваше. Не би имала нищо против присъствието на едно топло тяло до себе си, докато напредва сред тази огряна от лунната светлина езерна мъгла.
Постоянният бриз повяваше над езерото и течението я отнасяше по-навътре, отколкото й се искаше. Но вече не беше далеч.
Осъзнаваше, че това, което се кани да извърши, е нередно. Но още отдавна, когато беше лоша, тя престана да се чувства такава. Скот й беше помогнал в това. Толкова много правила бяха глупави. Той й бе разкрил един изцяло нов начин на мислене. Трябва сам да избереш пътя си.
Тази нощ щеше най-сетне да извърши нещо наистина лошо.
Протегна се. Ръцете я боляха. Не беше свикнала да гребе толкова дълго, но и плановете й за тази година доскоро не включваха нахлуването в нечий дом. Не беше тренирала за подобно нещо. Преди три дни пристигна писмо от една адвокатска кантора, адресирано до майка й. То я изплаши. Майка й не беше вкъщи и затова си позволи да го разпечата. Един дотогава приятен ден се превърна в истински ад. Писмото съобщаваше, че ще бъдат изгонени от квартирата. Хазяинът си искаше парите, и то незабавно.
Когато майка й се върна вкъщи, Ники размаха писмото пред лицето й и я накара да го прочете.
— Какво е това?
— Не се тревожи, скъпа — отвърна по типичния си отнесен начин Дария.
Сякаш всичко щеше де се оправи от само себе си. Сякаш нямаше да бъдат принудени да си опаковат нещата и след две седмици да се преместят в някой пренаселен блок. Ники седна и се опита да проведе един практичен разговор с Дария. Къде е последната й заплата?
Няма я. Имали са много стари неплатени сметки.
Нямаше смисъл да го прави на въпрос. Сметките никога не се плащаха преди третото напомняне, тъй като никога не представляваха приоритет за Дария. Поне този път парите не бяха замъкнати от някой тип, опитващ се да се реализира като велик художник или музикант във Вегас.