— Крис беше само на деветнайсет. Едва навлизаше в живота. Обичахме го. Всички го обичаха. А после, може би сте дочули, мъжът на сестра ми беше убит същата нощ от някакъв главорез.
— Същата нощ?
По страните на Дария се плъзнаха няколко кристални сълзи. Кимна.
— Събота през нощта. Ако четете вестници, сигурно знаете, че има някаква банда от хора, които разбиват къщите край езерото. Бил и Бет държаха ценни неща в къщата си. Той беше хирург. Богат. Очевидно са се превърнали в цел за разбойниците. Бил е нападнат с меча, който украсява стената на кабинета му… Слава богу, че Бет е била извън града — тя избърса страните си с ръка. — Звучи много лошо, сякаш въобще не ме интересува Бил.
— За вас по-важна е сестра ви. Естествено е.
— Съвпадението напълно ме обърка — тя захвърли фаса на изпушената си цигара в огъня и незабавно запали втора с все още трепереща ръка. — Бил да умре в една нощ с Крис. Как е възможно това?
— Какви неща пазеха те в къщата си?
— О, мила. Нямам представа — тя сбърчи чело и дълбоко се замисли. — Сервизи, някакви странни картини. Цялото място е претъпкано с вещи. Сестра ми обича антиките. Сигурно в къщата има много ценни неща. Продължавам да си мисля колко хубаво е, дето Бет не си е била у дома, иначе… — Мисълта беше толкова разстройваща, че тя се изправи и започна да се разхожда из стаята със запалена цигара в ръка, като оставяше пепелта да пада където намери. — А ето че и ченгетата полудяха. Ще можем ли да отидем до Плейсървил довечера? Ще можем ли да видим Ники? Тя се обади точно преди да дойдете, но разполагаше само с пет минути. Беше спокойна или може би си въобразявам… какво можех да направя?
— Ники изпадала ли е в беда някога преди?
Дария отмести одеялото и погледна навън през прозореца.
— Нищо особено. Детска му работа.
— И преди е била арестувана, мамо — обади се Боб, — за вандализъм.
— Обвинението беше свалено и с право. Що за свят е това, че да няма място, където децата да си играят със спрейове. В музеите това се нарича изкуство.
— И веднъж са я прибирали за кражба в магазин…
— Това беше недоразумение! Забравила да си плати! — Дария погледна обезоръжаващо Нина. — Никога ли не ви се е случвало да забравите да си платите? Когато се случи на тийнейджър, все едно е убил някого. Срамота е да се държим така с децата си.
— Това ли е всичко? — попита Нина, сякаш списъкът не беше достатъчно дълъг.
— О, веднъж я задържаха за диво къмпингиране. Размина се само с предупреждение.
— Била е с група други деца и са запалили голям огън на Папския бряг. Оказва се, че било незаконно. — Боб го каза, сякаш двамата с Нина не бяха дискутирали многократно този въпрос. Цялото място бе осеяно със следи от огнища.
— Освен това плажът бил затворен.
— Разбира се, нямало е откъде да знае, че е незаконно. На шестнайсет години кой си дава сметка за тези подробности? — Дария се намести обратно на пода и се загледа настоятелно в Нина. — Знам какво си мислите. Мислите си, че съм една от онези майки, които могат до безкрай да намират извинение за постъпките на децата си. Но грешите.
Ники не е обикновен човек. Тя е чувствителна. Интелигентна е като баща си. Музикална е като него, но част от таланта й се дължи и на мен. Ще се справи с живота, само трябва да постъпи в някой колеж — дръпна още веднъж от цигарата си. — За разлика от мен може да използва мозъка си. Както и да е. Тя е изключително чувствителна. Разчитам на нея за всичко. Самата аз бях дете, когато се роди.
Омъжих се на шестнайсет. На нейната възраст бях много по-дива. Имам предвид, че тя умее да организира нещата около себе си. Тя плаща сметките. Прави списъка с необходимите продукти. Известно време се движеше с неподходяща компания. След това срещна Боби! — протегна се и го хвана за ръката. За удивление на Нина той й го позволи.
— За нея той е като брат. Даже повече, защото не се гонят като куче и котка. Той има толкова добро влияние…
Нина осъзна нещо за Дария. И преди бе срещала хора като нея. Дария гледаше на нещата от свой собствен ъгъл. Останалият свят може би не беше съгласен с нея, но тя никога нямаше да се откаже от версията си за вселената. Мненията носеха за нея същата тежест като фактите, а може би и повече.
Дария продължаваше да приказва.
— Можете ли да си представите! Сестра ми Бет, сърцето й ще се пръсне! Направо се е сринала. Имам предвид, Боже Господи, първо Крис, който е само на деветнайсет, а после и съпругът й. Този следобед дойде вкъщи от Лос Анджелис с нейната приятелка Ян. Домът й гъмжи от полиция и скоро няма да я пуснат да се прибере. Първо трябваше да даде показания, след това да се отбие в хотела си, но после ми позвъни. Двете с Ян прекарахме остатъка от следобеда с нея. Убедихме я да вземе успокоителни и най-сетне успя да заспи. Оставих Ян до паркинга на летището, защото тя трябваше да се върне на работа. След това се върнах вкъщи, а Ники и Боб бяха в кухнята. Канехме се да излезем на разходка, но заваля. А сега и Ники.