— Беше напълно забравила за него, нали?
— Защо казваш това?
— Взела го е майка ти. Тя е била там и го е видяла до басейна да виси на един храст. Взела го е и го е изпрала.
— Сега разбирам. Трябваше да се досетя. Ето докъде води всичко. Дария.
— На външната врата се е звъннало и някой е влязъл в кабинета на чичо ти Бил.
— Естествено, че е влязъл някой. Но мен вече ме нямаше и не видях нищо друго. — Ники затвори очи и се облегна назад, опитвайки се да изглежда отпусната.
Нина не каза нищо и очите на момичето след малко се отвориха.
— Динг-донг, ти си мъртъв. Само че не е била Дария. Тя просто е обзета от един от глупавите си пориви да помогне.
— Защо си сигурна, че не е била майка ти, ако нищо не си видяла?
— Просто знам!
— Слушай, Ники, съседката е видяла колата на майка ти, паркирана на улицата. Майка ти го призна. Тя е била там.
Лицето на Ники се изкриви.
— Оставете ме на мира! Оставете на мира майка ми!
— Видя ли я? Кажи ми!
— Не! — понечи да се изправи, но Нина я хвана за ръката.
— Добре, Ники, майка ти каза, че е отишла в къщата на доктора, но Бил Сайкс вече е бил мъртъв. Но аз трябва да знам, ако си видяла нещо по-различно.
— Трябваше веднага да ми кажете! — изплака Ники, като отблъсна ръката й. — Опитахте се да ме измамите!
— Съжалявам, Ники. Хайде, успокой се. Съжалявам, че трябваше да го направя. Седни си обратно.
— Довери ми се — засмя се нещастно Ники. Изправи се с лице към улицата. — Това ми каза. Какъв майтап! Дори не се и опитвай да ми задаваш повече въпроси. Освен това трябва да тръгвам. Имам преглед при лекаря тази сутрин.
— Имаш разрешение да излезеш?
— Обадих се на моя ангел пазител. Даде ми три часа. Ще закъснея. Къде е Дария? Казах й, че трябва да ме откара.
Не мога да закъснея.
— Да те закарам ли?
— Никакви въпроси. Направо съм смазана от твоята напористост.
— Добре.
— Ще си взема чантата — върна се почти незабавно с малка раница, облепена с лозунги за спасението на акулите и Тибет.
— Какво има вътре — попита лековато Нина, докато я караше. — Кухненска мивка?
— Учебници за чакалнята — бързо се отзова Ники.
— Нека да видя, отвори я.
— Хайл Хитлер! — отвори я и Нина видя учебници.
— Болна ли си? Затова ли отиваш на лекар?
— Казах: никакви въпроси.
Нина спря колата.
— Съжалявам, сделката не важи.
— Ти наруши споразумението! Задаваше въпроси!
— Осъди ме.
— Не е смешно.
— А ти няма да ходиш никъде, докато не започнеш да се отнасяш с уважение към мен, не ми обясниш къде отиваш и как си получила разрешението.
Две минути мрачна тишина. След това Ники въздъхна, извини се и обясни защо отива на лекар.
Нина отново потегли. Ники не продума и дума. Гледаше право напред. Нина се зачуди какво ли е замислила. След като я остави при лекаря, тя обиколи болничната сграда и си намери удобно място за наблюдение над входа. Включи клетъчния си телефон.
— Сенди? Искам от теб…
— Да отложа всичките ти срещи за неопределеното бъдеще — довърши Сенди.
— Съжалявам. Просто Ники има преглед при лекаря и е извън дома си.
— Ще я проследиш?
— За малко, докато се убедя, че…
— Тя е под наблюдение, нали?
— Да, но не ме интересуват анализите постфактум.
— Имаш съдебно заседание в единайсет.
— Няма да забравя.
Тя чакаше Ники, наблюдавайки потока от пациенти. Мислеше си за нея и за майка й. Ники продължаваше да я лъже. Щеше да излъже, но да защити майка си. Ако е така, ако Сайкс е бил още жив, когато е била там Дария, то тя го е убила.
И за секунда не си помисляше, че Дария би убила хладнокръвно мъжа на сестра си, но горещата й кръв и достъпът до оръжие може да са станали причина за смъртта на Сайкс.
Въпреки това не искаше да приключва въпроса с Дария Зак. Непрекъснато я заливаше нова информация. Реши да изчака няколко дена, преди да реши дали да се нахвърли върху Дария. Искаше да открие човека, нападнал Боб, както и механика Дейв Льоблан, който, изглежда, бе потънал в Лос Анджелис. И да поговори още малко с Джинджър за тази кръв.
Поправка. Повечето от всичко това щеше да свърши Пол, защото нейната работа беше да адвокатства. Имаше много малко време, преди да настъпи решителната стъпка в делото. Погледна си бележника. Изслушване 995 беше след двайсет и четири дни — имаше само три дни да попълни необходимите документи и да позволи на прокуратурата да разгледа в двайсет и един дневен срок нейните аргументи. Още този следобед трябваше да се върне в съдебната библиотека.
Ставаше късно, имаше процес за развод след няколко минути, а все още киснеше в колата си, шпионирайки шестнайсетгодишната си клиентка.