— Толкова си тъжна — продължаваше той. — Мога да те направя щастлива.
— Дилън, върви си.
Отговорът му бе да я привлече към себе си и да я целуне. В началото тя не се съпротивляваше. В ръцете му изглеждаше като крехка кукла. Омайващите кадри, които последваха, позволиха на Пол да се разположи по-удобно и да максимализира удоволствието от сцената. Не му се случваше често да наблюдава как други хора правят любов, но, естествено, нямаше нищо против, а и намираше лицето на Бет, когато случайно се показваше, за интересно. Не изглеждаше влюбена. Изглеждаше измъчвана.
След малко, разпален, Дилън поиска още. Нежните целувки се разгорещиха. Бет беше притисната до стената, а полата й се повдигна от сръчните ръце на Брет. Започна да се бори.
Брет не обърна внимание на протестите й и продължи още по-настоятелно.
Това вече беше прекалено според Пол. Той излезе иззад храстите, направи се, че си завързва обувките — с това им позволи да се откопчат един от друг и даде още една секунда на Бет да си нагласи полата. След това се приближи и се представи.
— Радвам се, че дойдохте — каза му по-късно Бет, след като Брет с виновен вид внезапно си тръгна. — Трябва да ви обясня за Дилън.
— Няма нужда.
— Искам да обясня. Двамата сме приятели от много време. Страхувам се, че напоследък няколко пъти плаках на рамото му и май разбудих рицаря в него. Той видя, че съм нещастна… нали знаете, някои мъже смятат, че любовта решава всички проблеми. Голям любовчия е, горкото момче. Беше приятно отново да те целуват, да си припомня как се чувствах преди…
— Имате предвид, че любовта не решава всички въпроси — лекомислено се обади Пол. — Това за мен е новина.
Бет се засмя и леко се отпусна.
— Ако не бяхте дошъл, той така или иначе щеше да спре. Наистина обича жена си. Не може да устои и да не се възползва от всички открили му се възможности. Преди винаги се шегуваше, че е бил грозното пате и онеправдан от жените… но нямаше да стигне прекалено далеч.
Пол се замисли дали това е истината. Може би последната му инкарнация на идеалния доктор беше толкова фалшива, колкото и предишната. Може би Дилън обичаше нея, а не жена си. Може би алибито на Дилън е лъжливо и той е убиецът.
— Влезте. Имам нещо, което искам да ви покажа.
Тя го подкани нетърпеливо вътре, направо в дневната, където висеше една огромна снимка на Кристофър Сайкс близо до друга по-малка фотография на неговия баща. Пол я беше видял при предишната си визита с Уиш.
— Синът ми — каза тя. — Невероятно, фантастично човешко същество. Имам чувството, че го забравиха в цялата тази история.
— Ужасна загуба — изрази съчувствието си Пол, като се чудеше дали ще съди Кони Бейли след крайния доклад на НСБТ, трупайки болка върху болка.
Застанаха за момент загледани във фотографията, но всъщност Пол преценяваше Бет. Тя бе близо до него, бледа жена, дребна, невероятно красива. Къдравите й коси падаха меко над раменете. Представи си я колко добре изглежда в официален костюм или в скъпо облекло за тенис. Изглеждаше прекрасно и с вдигната пола и голи крака, зачервена от милувките на Брет.
Тя сякаш кимна на момчето от фотографията и някакъв мигновен вътрешен конфликт изкриви безметежността на нейните черти. Сигурно прекарва много време пред снимката, помисли си той. Докато я наблюдаваше изпитателно, втренчена в снимката, през него мина тръпка на разбиране. Знаеше как се чувства тя. Познаваше анархията, която обхваща духа на човек, изгубил любимото човешко същество. Отчаяното търсене на посока, отклонявано от непрекъснати пречки, турбулентни като вулканите, непреодолимото разстояние между мъката и вътрешния мир. Детето приличаше на нея — не толкова висок, с къса коса, интелигентен, спокоен, от онзи тип, които никога не минават през стадия на въстание и съпротива, който правеше израстването толкова трудно по време на пубертета.
Още една причина никога да няма деца, поздрави се Пол, усещайки как болката преминава като планински поток през жената до него. Не можеше да се види как доброволно би се изложил на възможността за такова преживяване.
Въздухът беше неподвижен. Дочу как отнякъде измяука котка. Забеляза плътно затворената врата към кабинета. Не беше чудно, че Бет бе обявила дома за продажба.
Тя забеляза накъде е насочен погледът му.
— Да излезем навън.
За негова изненада в далечния край на басейна се излежаваше по бикини Ян Сапито. Тя свали черните си очила и ги поздрави, а след това взе някакъв крем и започна да го разтрива по загорелите си ръце. Пол и Бет продължиха, докато стигнаха до задната страна на къщата, и се настаниха под голям брезентов чадър на пурпурни и бели райета. Беше забит на малко възвишение между езерото и къщата. Пол се възхити на езерния пейзаж, разкриващ се зад храстите. При първото си посещение нямаше време да се порадва на гледката.