— Обичах този изглед — каза тя. — Затова купихме тази къща.
— Имате много пространство. Достатъчно за колкото си искате посетители.
— Да. Ян обожава да прекарва известно време тук, когато е хубаво времето. Идва почти всяко лято.
Пол заключи, че тази година я е посещавала по-често от обикновено. Очевидно Бил Сайкс не й е позволявал да се чувства толкова като у дома си, колкото Бет.
— Не мога да спра да си мисля за онзи тайник, който съпругът ви е вградил на дъното на басейна — каза Пол. — Вие знаехте ли за него?
Бет поклати глава.
— Бил беше потаен. Имал е и таен сейф, за който нищо не знаех. Оказа се пълен със стари монети, които е колекционирал през годините. Колекцията се оценява на повече от двайсет хиляди долара.
— Надявам се, че сте проверили под дюшеците.
— Там нямаше нищо. Предполагам, че като се преместя, ще започнат да излизат разни неща.
— Значи е криел от вас.
— Не специално от мен. Просто си беше такъв. Бил е израснал много беден в малък фермерски град в Индиана. Родителите му банкрутирали, затова непрекъснато се тревожеше за пари, въпреки че имаше повече, отколкото му бяха необходими. — Посочи чашата в ръката си. — Искате ли кафе?
На лявата й ръка блестеше диамант от няколко карата.
— Не, благодаря. Как вървеше бизнесът му?
— Достатъчно добре, особено откакто нае Дилън Брет, но напоследък се бе поизхабил. Мисля, че обичаше работата си, това, което правеше за хората, но беше учил занаята си преди много години и вече ставаше старомоден. Никога не се привърза към по-косвените методи като обелване на кожата и колагенни инжекции. Първо и преди всичко той беше хирург. Не искаше да отстъпи. Мисля, че се канеше да се оттегли в скоро време. Беше в края на шейсетте си години, нали знаете? Мразеше да го съдят. Казваше ми, че това е част от реалността за един лекар в днешно време, но все ми се струваше, че не преставаше да се надява, че ще успее да практикува всичките тези години медицина без законови проблеми. В продължение на двайсет и пет години не бе имал нито едно оплакване. И изведнъж те се появиха. Две в продължение на шест години. Застрахователят му щеше да получи удар.
— Робин Литълбеър и Стан Фостър, нали?
— Да. Но вие сигурно знаете повече за тези съдебни процеси от мен. Пол, възможно ли е да е някой от тях? Не преставам да си мисля за Линда Литълбеър.
— Разбрах, че е нападнала съпруга ви.
Тя кимна.
— Беше ужасно. Веднъж се нахвърли върху му, а друг път дойде тук. Мразеше Бил заради случилото се с дъщеря й. Тя страдаше. Знам… — Преглътна с мъка при мисълта колко добре знаеше и продължи: — Затова Бил не пожела да я хвърлят в затвора. Аз исках от него да повдигне обвинение, а адвокатът му беше истински зъл гений…
— Джефри Райзнър, нали?
— Да, познавате ли го?
— Веднъж му подарих шампоан.
Тя замръзна учудено. Пол се усмихна, за да й даде да разбере, че си прави шега, въпреки че в действителност не беше така.
— Съпругът ви се е отказал от съдебно преследване, така ли?
— Не искаше още публичност — отбеляза тя.
— Значи вие си мислите, че Линда Литълбеър може да го е убила?
— Да — бавно каза тя. — Мисля го.
— Вие казахте, че една нощ е дошла в къщата… — напомни й Пол.
— Прескочи задната ограда и свари Бил в кабинета. Беше преди няколко месеца. Аз бях в спалнята и се готвех да си легна.
— Какво се случи тогава?
— Всичко, което ми каза Бил, бе, че са спорили и той е надделял. Не искаше да го обсъжда. Знаете ли… проверихте ли дали тя има алиби?
— Сведенията са, че е пила с някакви хора в един бар близо до Раунд Хил Мол.
— Толкова ли сте доверчив към всичко, което чуете? — попита Бет.
Алибито на Бет също се основаваше на свидетелството на близък приятел, но Пол не искаше да се занимава с това, докато не успееше отново да разговаря с Ян Сапито в Лос Анджелис.
— Може алибито да не издържи — успокоително каза той. — Мога да си представя как се чувствате, щом племенницата ви е обвинена в убийството на съпруга ви, но искам да ви попитам какво ви прави толкова сигурна, че не е била Ники?
— Не е била Ники!
— Защото ви е роднина?
— Защото не мога да повярвам. Добре, може наистина да е дошла тук, за да вземе нещо. Тя е объркана, расте. Трябва да имате предвид възрастта й и що за личност е. Тя има достоен характер и това е една от причините защо… не, аз просто не мога да повярвам, че е могла да нарани Бил. За това ви наех вас с Нина да го докажете на всички останали. Що за свят е това, ако си мислим такива ужасни неща за едно дете?