Той нямаше готов отговор, освен може би че точно такъв е реалният свят.
— Какво ще ми кажете за заповедта за задържане, която съпругът ви е издействал за Линда Литълбеър?
Тя сви рамене.
— Предполагам, че когато е нахлула в кабинета му, Бил я е заплашил със законово преследване. Би било в негов стил. Той й беше дал шанс, но тя го пропиля. Бил се надяваше, че тя ще се чувства благодарна, че не я преследва, че й е простил. За човек, работещ толкова близо до хората и зависещ от психическото им състояние, той не ги разбираше особено. Мисля, че аз я разбирам по-добре. Тя го обвинява в убийството на нейното дете. Емоциите й са избили…
— Мислите, че тази среща я е разстроила до такава степен?
— Възможно е. Във всеки случай е много по-вероятно, отколкото да е била Ники. Тя е дете, при това не е злобна. Само си представете как Линда — здрава, млада — взема меча и го удря. На мен ми се струва съвсем приемливо.
— Според вас защо полицията не е я арестувала?
— Знам, че са си мислили и за Линда. Зададоха ми много въпроси за нея и доколкото разбрах, са я разпитвали. Но Ники е много по-лесна плячка за тях, нали? Затова трябва да ги натиснем по-силно.
— Линда е депресирана и умствено дезорганизирана. Трудно е да я откриете…
— Предполагам, в работата си сте виждали много пияници, нали? Защото тя е алкохоличка. Колкото и приятни да са, когато са трезви, те са нещо абсолютно различно като пияни.
— Вярно е. Страшно много жестоки престъпления са причинени от алкохола.
След като получи потвърждение, Бет се прехвърли на друга теория.
— Освен това налице е и онова крупие от казиното, Стан Фостър. Бил ми каза, че той не е с ума си и му е ядосан.
Каза ми, че той също го е заплашвал… Не знам колко далеч е стигнало всичко, но Бил възприе заплахите му сериозно.
— Стан Фостър е мъртъв.
— Не!
— Загинал е при автомобилна катастрофа някъде през март. — И според казаното му от Нина смъртта му можеше да се нарече милост. Стремежът към красота беше и към саморазрушение. Никаква пластична хирургия не беше в състояние да накара този човек да се хареса.
— Не знаех — намръщи се тя. — А би трябвало.
— Познавахте ли го добре? — Тя изглеждаше прекалено разстроена за човек, който не го познава.
— Не. Само съм го срещала. Беше много потиснат човек.
— Добре. Нека да погледнем на фактите от друга гледна точка. Два съдебни процеса за шест години. Имаше ли нещо през последните години, което да се е променило в държанието на съпруга ви? Имам предвид, че всичко преди това е вървяло идеално, а след това са се появили пропуквания.
— Промяна? Е, остаря — каза тя лекомислено, но явно не хареса въпроса. Пол съдеше по начина, по който избягна отговора. — Какво се опитвате да докажете? Че Бил е имал някакви неврологични проблеми или нещо подобно, което да е причинило грешките в работата му? Не, мисля, че грешите. Бил беше завършен, много опитен хирург и никога не губеше самоконтрол.
— Имаше ли промяна във взаимоотношенията ви?
— Не — поклати глава Бет.
— Никакви?
— Съжалявам, Пол, но не съм свикнала да споделям толкова лични неща с други хора. Загубила съм навика.
Това накара Пол да се зачуди кога е имала този навик и кога го е изгубила, тъй като видът й говореше, че промяната е скорошна, може би предизвикана от смъртта на съпруга и сина й.
— Мисля, че бих искала да запазя последните парченца личен живот, които все още са ми останали. Както за мен, така и за Бил.
— Моите извинения. Не исках да ви товаря с допълнителни неприятности.
— Вие просто си вършите работата — каза тя. — Затова сте толкова подробен.
Тя беше права и за нейно съжаление той нямаше намерение да остави ей така тази тлъста лъжа.
— Значи няколко съдебни процеса… промените… радвахте ли се, че ще се оттегли?
Хвана я! Не му убягна лекото напрежение в ръката, с която държеше чашата.
— Не разбирам — каза тя. — Не съм споменавала за промени.
Не, но всичко говореше за това.
— Нещо общо с Крис?
— Крис? В никакъв случай. Крис не създаваше никакви проблеми. Той беше ангел.
— Нямах намерение да нападам Крис.
— И да искате, няма за какво да се хванете. Аз наистина вярвам, че рано или късно Крис щеше да се обърне към медицинската кариера. Той беше чудесен син.
— Бил искаше ли той да стане хирург?
— Да, но Крис имаше свои идеи. Все още изследваше света. Ако беше поел по този път, сигурна съм, че щеше да стане великолепен лекар и щеше да помогне на много хора.