Тя открито тъгуваше за сина си, но някак си сдържано за съпруга си. Може би просто и тя бе потаен човек. Откри неща, които трябваше да провери допълнително. Освен това беше страшно красива жена. Дали не развиваше комплекс към тъгуващите млади вдовици?
— Имате ли нещо ново по самолетната катастрофа? — попита тя.
— Няма свидетелства за нещо друго освен пилотска грешка според следователите.
Бет отново кимна, понечи да каже нещо, но се отказа.
— С Нина имаме чувството, че между двете събития има връзка — каза Пол.
— Може би, но сигурно никога няма да разберем. Всъщност не ме интересува какво точно е станало. Всичко, което искам да узная, е, че е загинал безболезнено. Видял е ярка светлина и след това се е озовал на друго място, прехвърлил се е в нова фаза на жизнения си процес.
Пол сякаш дочу ехо от думите на Кони Бейли.
— Станало е бързо — потвърди Пол.
И двамата замълчаха. Пол не спираше да се тормози с въпроса какво се е случило, че Бил Сайкс да се промени преди няколко години.
— Вие трябва да знаете най-добре. Какво мислеше съпругът ви за Ники?
Продължително мълчание.
— Вие сте я виждали. Може да бъде непоносима, а Бил не изпитваше никаква толерантност към хората, пресичащи тази възрастова граница.
Пол кимна в съгласие.
— Какво ще правите отсега нататък?
— Предполагам, ще се преместя в Лос Анджелис. Ян иска да живея при нея. Мога дори да й помогна в бизнеса. Имам опит в маркетинга.
— Звучи градивно — каза Пол, но му мина мисълта, че Ян подозрително често се появява в процеса на разследването му, а не можеше да прецени колко важно е това в момента.
— Но преди да напусна — продължи Бет, — искам да се уверя, че Дария и Ники са добре. Искам да съм с тях през всичко това. Какво ще стане отсега нататък със случая?
— След по-малко от три седмици ще има изслушване. За това ще трябва да говорите с Нина.
— Пол?
— Да.
— Ще осъдят ли Ники? Вече трябва да имате някаква представа.
— Не, нямам никаква представа. Чудя се дали можете да ми направите една услуга. Необходимо е да проверя телефонните сметки и разпечатките на разговорите за май.
— Защо?
— Просто част от разследването.
— Добре, разбира се — съгласи се Бет.
Остави го за малко сам да си фантазира как двамата скачат в бистрите сини води на басейна и излизат след много-много време.
— Съжалявам — извини се тя, когато се върна. — Не мога да открия никакви сметки и разпечатки. Напоследък съм страшно разсеяна. Забравям си ключовете, пропускам да нахраня котката.
— Не пазите платените си сметки?
— Пазим ги. Може би полицията ги е взела. Доста неща отнесоха от къщата, нямам никаква представа. Искате ли да проверя описа, който ми предоставиха?
Провериха го. Там пишеше, че полицията е взела всички телефонни сметки, разпечатки и записки от двете линии в къщата. Предполагаше се Нина да е получила копие. Пол си взе бележка. Отново бяха на входната врата.
— Между другото, знаете ли, че съпругът ви е откупил дела на Дария от семейната ви мина?
Бет го изгледа шокирана и той се зачуди защо ли.
— Аз под подозрение ли съм, Пол? Въпросите ви са толкова остри и очите ви… вече не смятам, че сте толкова мил човек, както си въобразявах преди. Не, не знаех, докато Дария не ми каза след смъртта на Бил.
Игнорирайки многото въпроси, които тя повдигна, Пол я притисна.
— Сигурно многократно сте ходили в дядовия ви парцел.
— От години не съм била там. Парцелът въобще не ме интересуваше. Всички знаехме, че там има само скали и плевели.
Пол замълча. Бет изглеждаше толкова крехка и толкова самотна, че не желаеше да я товари с още мъка, но Нина искаше да знае и беше длъжен да попита.
— Бет, Нина иска от вас недвусмислен отговор на въпроса, който ще ви задам. Заради Ники. Истината. Нали ме разбирате?
— Плашите ме, Пол. Но… питайте.
— Трябва да знаем дали Дария някога ви е казвала, че е била в къщата, когато съпругът ви е бил убит. Спрете, не започвайте да протестирате. Не се ядосвайте. Просто отговорете.
— Дария е била тук онази нощ? О, не! Не, не, не!
— Качвай се — сопна се Нина през прозореца, като спря до автобусната спирка.
Ники се качи.
— Предположих, че може би ще ме следиш.
— Колана!
— Тъкмо щях да го сложа. Виж, останали са ми само петнайсет минути, преди да наруша уговорката и да ме взривят или нещо подобно.
— Какво? Ще те върнат обратно в затвора! — Нина подкара значително по-бързо.
Пътуваха в мълчание. Ники ближеше сладолед в захарна фунийка.
— Не искаш ли да разбереш какво правих? — попита тя накрая.
— Ще ми кажеш, като се приберем.