— Сестра ви знае ли, че дъщеря ви е обвинена в убийството на съпруга й?
— Все още не. Мислех да й се обадя, но реших първо да разговарям с вас. Но не се безпокойте. Бет никога не би повярвала, че Ники може да го направи. Никога. И вие не бива. Не трябва и за секунда да се съмнявате!
— Сестра ви е била в Лос Анджелис, когато умира мъжът й, нали?
— Точно така. На гости при приятелката си Ян в Холивуд. Бет и аз… не се бяхме виждали от много време. Не че не се разбираме. Обичам я до смърт! Трябва да знаете това. Тя е чудесен човек. Просто се отдалечихме. А Бил… той обичаше да я държи близо до себе си.
— Случва се — вметна Нина. — Казахте, че е бил хирург?
— Козметичен хирург. Никога не е обичал термина пластичен хирург. Имаше собствена клиника в града. — Тя скочи и се отправи към кухнята. Върна се с плик от писмо. — Ники е тук. Накарах ги да ми го запишат. Утре ще има някакво изслушване, на което трябва да присъстваме.
— Запозната съм с Центъра за задържане на малолетни, госпожо Зак.
— О, моля ви, наричайте ме Дария.
Нина прочете написаното върху плика: „Изслушване по ареста, Съд за малолетни, «Плейсървил»“. Замисли се.
— Свързахте ли се с бащата на Ники?
Дария поклати глава.
— Не сме го виждали от шест години. Един ден ни напусна. Доста се карахме. Такава отговорност е да отгледаш дете, а той беше музикант, което означава, че вечно бяхме без пари. Няколко пъти получихме пощенски картички от него от големите градове по източното крайбрежие. Просто кратки бележки, в които изразяваше надежда, че сме добре. Че му липсваме. Няколко пъти ни изпрати пари. Това беше малко странно, защото парите винаги пристигаха, когато бяхме най-отчаяни. Чудех се…
— Какво?
— Дали не ни следи по някакъв начин. Непрекъснато имах това чувство. Но няма никакъв смисъл, нали. Нямаше смисъл да стои разделен от Ники, дори да ми е бил бесен.
Както и да е, след няколко години мисля, че се е изморил от играта. Повече не чухме нищо за него. Най-сетне се реших и получих развод. Той трябваше да изпрати подписа си на хартия, но така и не се обади. Чудя се дали въобще знае.
— А Ники?
— Ники все още си мисли много за него. Човек има само един баща.
— Къде е той?
— Кой знае.
— Има ли някой друг, на когото трябва да съобщим?
— Не. Откакто бащата на Ники ни напусна, оттук минаха неколцина мъже, но с никого нещата не продължиха дълго, а и никой не си допадна с Ники. Не знам какво ми има, но със сигурност не попадам на по-добрите мъже. Ники казва, че ще се доверя и на Сатаната, стига да има някой цент в джоба и добър глас. Може би е права.
— Доколкото разбирам, вие искате да представлявам дъщеря ви по този случай.
— Да! Мислех, че е очевидно! Ще го сторите ли?
Нина усети напрежението в раменете на Боб, който сякаш я наблюдаваше как мислено проверява банковата си сметка. Ще се съгласи ли да представлява едно шестнайсетгодишно момиче, обвинено, че е убило своя чичо?
Гледайки в премрежените очи на Дария, Нина усети отчаянието й. Тя беше изтощена самотна майка, също като Нина, бореща се за оцеляване. Ако това, което виждаха очите й и каквото казваше Боб, беше вярно, Дария Зак трудно се справяше и с най-обикновените битови проблеми. Изправена пред това далеч по-голямо нещастие, тя естествено беше отчаяна. А Нина можеше да помогне.
Колкото до случая, тя нямаше достатъчно информация, за да си създаде мнение, но знаеше едно нещо. В него съществуваха фантастични елементи, дори ако пренебрегнем елементарния факт, че тийнейджърките нямаха практика да нападат хора с мечове.
И най-вече самолетната катастрофа. Очевидно синът беше загинал в същата нощ, както и бащата, въпреки многото километри разстояние и коренно различните обстоятелства. Възможно ли е двата смъртни случая да са свързани? Идеята я накара да потръпне. Тук й се предоставяше случай да открие смисъл в събития, които бяха напълно безсмислени, да създаде ред сред хаоса от смърт и обвинения. Не бе в състояние да си върне съпруга обратно, но може да създаде смисъл там, където той липсва, може би ще успее да направи нещо полезно за това момиче.