— А сега се подготви да скочиш. Знам къде е. Дигър ми каза къде е парцелът му. Не че му се искаше. Предупреди ме да се пазя. Каза, че на никого не би му се искало да се занимава с онзи тип. Нарече го дивак, неподходящ за човешка компания, и още пустинен плъх, който ще ти отхапе главата, преди да му кажеш здрасти.
— Звучи прекрасно. Къде е парцелът?
Ники довърши сандвича си и се ухили.
— Точно до този на дядо Логан. Имаш ли карта на Невада? Ще ти покажа.
ПЕТА ЧАСТ
В съня си иска да се събуди, но когато отваря очи, гигантският гущер е още в него и той излиза на верандата, хвърля се в снега и се опитва да го изповръща, но не успява. Превзема го отвътре и по кожата му порастват люспи, а опашната му кост се удължава и зад него нещо бие по земята.
Обръща главата си наляво и надясно. Отваря уста и раздвоеният му език изхвръква напред. Движи се неуверено към убежището на гората. Ако бъде изненадан от враг, готов е да го убие. Ако го обезпокоят, ще убие.
Той е гущер.
ГЛАВА 22
От планината подухваше вятър и Шекспировата публика потрепваше от студените му повеи, но Нина беше дошла подготвена за тази юнска вечер с яке и топли чорапи.
Санд Харбър бе уникално място край езерото, където огромни гранитни скали бяха разсечени от древните ледници. На мъжа, стоящ до Нина, те напомняха за Върджин Горда — неголям остров в Карибите, който беше посещавал.
— Естествено, скалите там са по-малки — обясняваше той. — Но ефектът е горе-долу същият. На такива места малчуганите могат да мечтаят за крепости, пиратски пещери и тайни проходи.
Зад сцената езерото бе огряно в пурпурна светлина и луната вече заемаше мястото на залязващото слънце.
Андрея беше донесла няколко одеяла. Свити като какавиди по двойки — Нина с Боб, Мат с Бриана и Андрея с Трой, — на тях им беше топло и се наслаждаваха на представлението и на компанията си.
Когато сцената се изпълни с русалки и смъртни, Нина позволи погледът й да се зарее отвъд езерото, далеч към съпруга й, сега потънал в сън на едно студено място, и си припомни за бързия и кратък живот с него, преминал сякаш насън. Той наистина беше изчезнал, погълнат от пастта на мрака. Някога тези мисли щяха да развалят настроението й, но сега й подействаха много по-различно. Времето беше приглушило болката. Около нея плуваха като отражения спомени за него, променяха цвета на кожата й, но този път безболезнено, без да проникват и изгарят душата й. Сега при представата за сивите му очи, страхотната усмивка, гласа тя сви колене, обхвана ги здраво с ръце, опитвайки се да запази по-дълго сладостните спомени.
Осъзна, че се възстановява от мъката и вече се движи напред. Това малко я натъжаваше, но знаеше, че времето е Дошло, и то не само заради Боб, но и заради нея самата.
В този случай щеше да се нуждае от цялата си сила и дори от още повече, за да се противопостави на чувството, което можеше смътно да се опише като желание спрямо Пол. Не искаше да завързва връзка с него от самота или слабост. Пол беше хищник, силен мъж, свикнал да доминира. Научи това в течение на двете трудни години, през които работеха заедно. Предишното им сближаване бе кратко и за това си имаше напълно обосновани причини. Имаше неща, които не разбираше у Пол, той се подчиняваше на философия, която тя не споделяше. И въпреки всичко помежду им се беше установила толкова силна взаимосвързаност, че тя не можеше да си представи живота без него. Въпреки хаоса, който неговото присъствие винаги сътворяваше, тя бе щастлива, че в труден момент може да се облегне на него.
Изплува от дрямката и отново се загледа към сцената, но половината от ума й както винаги беше заета с притискащите я проблеми. Дария и Денис Ранкин. Мистериозното телефонно обаждане до Бил Сайкс в нощта на неговата смърт. Мястото на опалите в цялата картина. Пациентите, преминали през пластичната хирургия на доктора.
Пол щеше да отсъства през уикенда, така че смяташе да работи у дома за предстоящото изслушване 995. Пустинята щеше до почака до понеделник.
— Все по-добре — каза лекарят от Кармел, като потупа косматия му крак. — Сега не трябва да го преуморяваш за известно време.
— О, разбира се — обеща послушният пациент. Щеше да изпълни поръката поне докато излезе от болничния офис и отново се метне на седлото.
— Трябва да изграждате крака си полека…
Той и сестрата продължиха още известно време със съветите. Пол положи усилия да ги слуша, но откри, че всъщност се възхищава от сестрата, мислейки едновременно за Нина, за Сюзън, за двете си бивши съпруги и в добавка за още една-две стари приятелки. Колко се радваше на всички тези жени — красиви, чудесни в леглото, ох. Някои връзки оставяха дълбоки следи.