Боб го гледаше право в очите и Пол видя как в тях се заражда надежда.
— Звучиш така, сякаш знаеш какво говориш — каза Боб. — Така е.
Боб протегна чашата си и даде последен израз на съмненията си.
— Добре де, но ако го няма никъде, къде е?
— Кое си избираш? — каза Пол. След това взе чашата си и се пресегна да си вземе яйце.
На стълбището над тях, след като се нарадва на пеещите птици и успокояващото гъгнене от Боб и Пол в кухнята, Нина пристегна хавлията си и се облегна на перилото. Пол се опитваше да успокои Боб, както навремето успокояваше нея. Но някак си увереността в гласа му, чистото арогантно самочувствие й подействаха различно. Той звучеше толкова недвусмислено сигурен.
Тя се върна в стаята и се хвърли в леглото, опитвайки се да събере мислите си.
Десет минути по-късно слезе в кухнята, загърната в своето кимоно. Направи се на изненадана, че вижда Пол да опустошава продуктите й. Разказа му за всичко научено от продавача на скъпоценни камъни, за Денис Ранкин и парцела му близо до този на Ники. Пол не бе в състояние да откаже никому нищо и веднага се съгласи да отидат незабавно в пустинята, въпреки че настоя преди това да пусне един пакет в пощата по пътя за града. Боб каза, че има домашни и че ще си стои в къщи.
Нина се облече, приготви запаси от вода и сандвичи. Спряха да заредят и докато се спускаха от планината и навлизаха в безкрайната шир на пустинята, тя си позволи да хвърли един бърз поглед към Пол.
Стори й се, че за пръв път среща истинския Пол, когато го дочу да разговаря с Боб в кухнята, истинския Пол, който беше пълна загадка, маскиран зад шеги, хвалби и систематични гафове. Беше неразбираем като… какво беше онова митично гущероподобно същество, което можеше да убива с поглед, аха, базилиск!
Зърнала тайната му, тя се изпълни с ужас и удивление и думите заседнаха в гърлото й.
ГЛАВА 23
Докато едва помръдваха напред сред задръстването в Рино, Нина отдели време да понаблюдава как Пол масажира крака си. Изглеждаше много по-добре, но все пак кракът го безпокоеше. Тя се учудваше на настоятелността му да изпрати червеникавото лекарство на Луис за незабавен анализ при Джинджър, преди да напуснат града.
— Но защо? — попита го тя.
— Нека просто кажем, че никое удоволствие не може да бъде съвсем невинно — сухо й бе отговорил той.
Мислите й се насочиха обратно към трафика и разминаванията с камионите. Пол отново се намеси в мислите й.
— Свърза ли се с професор Сайз?
— Да, но и той сигурно ще умре от изненада, ако му обясня какво точно се опитвам да докажа. Предупредих Тим, че идваме. Беше ми от голяма полза в последното ми… в последния ми случай, свързан с убийство. Очаква ни заедно с тлъст чек като отплата, че му губим времето. Надявам се да има смисъл. Може никога да не открием Ранкин.
— Ако не го потърсим, няма да го намерим.
Пред Нина се отвори пролука в задръстването и тя се промъкна, заобикаляйки отдясно блокираните коли, прекоси на жълто и успя да се добере до следващото кръстовище. — Ники ни даде добра идея къде да търсим…
— На площ от осемдесет акра.
— Трябва да го намерим. Сигурно до мястото, където живее, е прокаран някакъв път или поне пътека.
— Снощи много работа ли свърши по изслушването? — попита Пол.
— Ъхъ. Ще атакувам от две страни заключенията от предварителното изслушване.
— Радвам се да го чуя.
— Ще чуеш и още. Утре съм обявила сбирка в единайсет сутринта. Ти, Сенди, Уиш и Джинджър, която се връща от Сакраменто. Ще ти дам копие по всички точки от обвинението, които искам да атакувам по време на предстоящото изслушване. Утре ще избистрим позицията си и ще проверим отново всичко. Свободен ли си?
— Да. Тогава ще трябва веднага след сбирката да хвана пътя към Карсън Сити, за да успея за срещата с Чък Дейвис. Уредил съм да ме допуснат да разгледам остатъците от самолета. Между другото, нещо да си чула за телефонните сметки и разпечатки на Бил Сайкс?
— Получих копията от следствената служба и информация за цялата година — каза Нина. — Сайкс е имал и клетъчен телефон, който е използвал главно по работа. Много от разпечатките сочат, че се е обаждал многократно на друг клетъчен телефон, който в момента е изключен. Обадих се на Бет да провери номера и тя ми каза, че това е нейният. Сметките за нейния клетъчен телефон не й бяха под ръка. Твърди, че мъжът й плащал всички сметки и е затруднена да ги открие, но веднага щом излязат на бял свят, ще ми се обади. Каза още, че е изгубила телефона в объркването при завръщането си от Лос Анджелис, след като чула за самолетната катастрофа и убийството.