— Напред — изкомандва той.
Повървяха около петнайсет минути по планинския път, следвайки указанията на Тим, докато не стигнаха до ниска колиба с тенекиен покрив. Пред нея беше паркиран стар джип. Навсякъде виждаха типичните за един миньор или златотърсач празни пластмасови бутилки, дърва, струпани до стената, ръждясали метални инструменти. На няколко крачки от тях се подаваше малка масичка, скътана във висок храст, който хвърляше мижава сянка. Нина забеляза, че върху нея бяха подредени най-различни породи скали.
Недалеч от масичката се виждаше покрита с бял прах количка, пълна с висока около метър купчина пръст и камъни.
— Няма никой — обади се Пол, като надникна вътре.
— Оттук — предложи Тим.
Те заслизаха безмълвно по добре поддържана пътека. Пол беше начело и използваше патерицата си, за да се подпира. Тим формираше ариергарда. Внезапно Пол спря. Нина се хвана за ръката му, за да не се спъне и погледна напред. Пол сложи пръст на устата си и посочи към оврага вляво.
След като спряха, те дочуха това, което Пол беше доловил. Ритмичния удар на кирка.
Приближиха се до оврага и погледнаха вътре.
На двеста-триста метра с гръб към тях един мъж размахваше кирка и вдигаше облак прах. На всеки десет-петнайсет удара поспираше и се навеждаше да огледа камъните, които беше разбил. Гръдният му кош беше огромен, раменете — двойно по-широки от таза, напрегнати, дълги ръце. Още не ги беше забелязал.
Нина кимна. Тръгнаха надолу към него. В този момент той ги дочу и се обърна с кирка в ръка. Закашля се и с края на ризата избърса потта от челото и зачервеното си лице.
— Вие трябва да сте Денис Ранкин — любезно започна Пол. — Какъв късмет.
— А вие нарушавате частна собственост — отвърна Ранкин.
Едрият мъж носеше черни джинси и раирана риза с навити ръкави. На единия му лакът се виждаше мръсна превръзка. До него на земята стояха няколко метални кофи, пълни с камъни, и още няколко контейнера с вода. Скалата, която разбиваше, беше влажна и Нина усети аромата на земя.
— Изминахме много път, за да поговорим с вас — каза Пол.
— Защо?
— Интересуваме се от черни опали.
— А аз се интересувам да ви измета от моята собственост — отвърна Ранкин. Стоеше здраво на земята, а черните му очи се взираха в тях, сякаш се опитваше да ги прониже. Тим изкрещя. Хвана крака си с две ръце, а лицето му се изкриви от болка и страх.
— Нещо ме ухапа!
— Какво, скорпион ли?
— Мисля, че е змия! — проплака Тим. — Богове, богове, богове!
— Тим, не се панирай — нареди Нина. — По-вероятно е някое насекомо.
Само за да е чиста пред съвестта си, огледа земята около него. Не видя нищо пълзящо. Хвана го за ръка и го поведе към скалата, пристъпвайки право към Ранкин, който изви лице към тях, но не помръдна. Нина свали раницата от гърба на Тим и повдигна ранения му крак.
— Виждаш ли? — попита Тим. — Точно тук. Мамка му!
— Успокой се. Не ставай истеричен. Не мисля, че е било змия. Имаш ли пакет за първа помощ в раницата?
Нина го поля с малко вода, докато Тим мяукаше като котенце, след това отвори пакета за неотложна помощ, извади дезинфектант и започна да го полага около мястото, показано й от Тим.
— Давам ви десет секунди да го превържете и да се разкарате оттук. Този парцел си е мой.
Наведена над Тим, Нина най-сетне разпозна акцента. Австралийски. Развълнувана, тя продължи манипулациите си над Тим гърбом към Ранкин, скривайки професора от очите му.
— Тази дама е Нина Рейли и представлява Никол Зак, едно младо момиче, което е обвинено в убийството на доктор Уилям Сайкс. Аз се казвам Пол ван Уегънър.
— Не съм чувал за него. Не съм чувал и за вас.
— Двамата с доктор Сайкс сте забелязани заедно в „Прайз“ да спорите яростно няколко дена преди смъртта му. Следователно думите ви са малко неубедителни.
— Доколкото си спомням, няма закон, забраняващ спречкванията между приятели в бара.
— Какво имаше в торбата на масата пред вас? Опали? Каква работа имахте с доктор Сайкс? Ранкин отговори, като вдигна кирката.
— Много сте бавни, приятелчета. Ще ви помогна. Искам да се изпарите оттук. Махайте се и бъдете проклети.
Говореше през носа си, забеляза Нина. Ники добре й беше описала онзи носов глас, акцента.
Значи той се е обаждал и е заплашвал Ники, което означаваше…