— Как смееш?! — извика тя на Ранкин, като разтриваше заболялата я от удара ръка. — Ти беше в колата ми, копеле!
Тим скочи на крака и застана до двамата.
Точно навреме, защото Ранкин вдигна бойната си брадва и нападна. Диво я размаха на всички страни и те се разпръснаха. Бълвайки проклятия, той подгони Нина, която се затича нагоре по хълма. Тя се спъваше в скалите, падаше и ставаше, а огромният мъжага я следваше по петите, пуфтейки като влак. Пол успя да се промъкне между тях. Избегна едно замахване с кирката и извика към Нина и Тим:
— Бягайте!
Нина се спря, колкото да види белега, оставен от ръката й. След това побягна след Тим, който вече беше набрал достатъчно дистанция между себе си и битката.
Пол не бързаше и прилагаше любимата си стратегия. Ранкин се затича с всички сили надолу по хълма към него, а Пол внезапно се закова на място и сви встрани. С удоволствие видя как едрият мъж губи равновесие и се просва на земята.
— Е, вече можем да тръгваме — заключи Пол и се затича, преди Ранкин да успее да се освести и отново да ги подгони.
Нина и Тим го чакаха горе на хълма. Придружени от порой проклятия и заплахи, носещи се от оврага, те се обърнаха и се запътиха към колата. След като вече бяха извън полезрението на противника, Тим започна тихичко да си подсвирква.
— Изненадващо добре се движиш за човек, който преди малко е ухапан от змия — ухили се Пол.
Тим небрежно пусна мръсния си крачол върху мястото, което Нина току-що бе почистила.
— По-корав съм, отколкото изглеждам.
— Нямаше змия, нямаше ухапване — добави Нина.
Пол повдигна вежди.
— Играл си сценка, така ли?
— Много добре огледах камъните в кофите. Огледах добре и самата скала. Нали това искаше, Нина?
— Точно това исках, Тим. Разбра ли нещо?
— Бентонит. Правилният вид глина. Няма обаче никакви опали. Не би могъл да открие нищо друго освен нискоразредни евтини опали, които не струват повече от един-два долара в магазините. Направо му отнесе челюстта, Нина, мислех си, че адвокатите…
— Веднъж с голи ръце се разправи с Чарли Менсън и неговата банда — похвали я Пол.
— Никога не съм правила подобно нещо — призна Нина, като й се струваше, че от контакта с мръсното лице на Ранкин ръката й се обрива. Изтри я в панталона си, опитвайки се да махне следата от допира. — Не знам какво ми стана.
Пол не каза нищо, но протегна ръка и я прегърна.
Когато се върнаха в бронкото, Тим извади мострата, която бе откраднал от една от кофите, докато Нина се правеше на медицинска сестра и го превързваше. Отново я огледа внимателно.
— Не. Нищо особено няма тук. Търси, но не намира нищо.
— Опалите трябва да са от парцела на Логан. Ранкин е започнал да изследва собствения си парцел — предположи Пол. — Открил е евтини опали и без разрешение е проверил някои от съседните парцели. После е попаднал на истински ценни опали в съседното място. Точно на онези, които Ники е взела от доктор Сайкс.
— Геологията в тази област не е изследвана достатъчно добре — каза Тим. — И все пак ми се струва невъзможно да се открият черни огнени опали толкова далеч от Върджин Вали. Съседният парцел трябва да е вулканичен, както и да е налице необходимото съдържание на минерали. Бих искал да го огледам. Пада се на изток оттук, но ще трябва отново да извървим цялото разстояние до главния път.
— Тим, нямаме достатъчно време да огледаме още днес парцела на Логан. Трябва довечера да се върна в Тахо. До там е пет часа с кола.
— Добре — съгласи се Тим от задната седалка. — Ще ви кажа къде да ме оставите. Имам си палатка, вода, продукти и телефон в раницата. Довечера ще лагерувам в парцела и ще се обадя утре в университета да ме вземат оттам, когато свърша.
— Телефонът ти може да не работи в толкова отдалечено място.
— Телефонът ми е сателитен. Често работя в много отдалечени местности. Не се безпокойте за стария Тим.
— Ставаш за експертен свидетел, Тим — похвали го Пол.
— Когато Нина ти показа онези опали, ти си казал, че са ценни, нали?
— Бяха по-големи и по-стабилни от всичко друго, което съм виждал.
— Ако съществува още половин дузина, но по-големи, върхът на тортата, би ли казал, че са необичайно ценни?
— Хм — отвърна Тим. — Зависи от контекста. Най-големият камък, който ми показа, може, и подчертайте това с жълт маркер в главите си, може да струва няколко хиляди долара. Пет-шест такива, даже по-големи от онези, които съм виждал… — в очите му се появи замечтан поглед. — Мисля, че всичките струват над сто хиляди долара, ако се продадат където трябва. Може и повече. Това е, при положение че не са обработени. Срязани и полирани ще струват значително повече.