— Много е — промърмори Нина.
Наистина си бяха пари. Почувства се уморена. До това ли ще я изведе този случай — обичайната разправия за пари?
— Макгъфин на Хичкок — обади се Пол.
— Какво? — сепна се Нина. Помисли си, че й говори за кучето.
— Във всеки негов филм съществува някакъв предмет, който всеки се опитва да докопа. Не е толкова важно какъв е точно. Спомняш ли си, в „Криминале“ те бяха отворили един сейф и през целия филм не се видя какво точно са взели оттам и защо толкова се боричкат за него.
— Това не е Хичкок — възрази Тим. — Елмър Ленърд, нали? Не, чакай, онзи италианец.
— Не. Искам да кажа, че това са просто обекти. Сърцето на случая е в някой човек и тупти тревожно в момента.
— Поетично — одобри Нина. — В кого?
— Хората под подозрение винаги се въртят около главната сцена. А може би опалите нямат нищо общо и първата ни теория, че убийството на Сайкс е свързано с хирургическата практика, е по-вероятна.
Те продължиха разговора си, докато не стигнаха края на черния път. Пол въздъхна с облекчение, когато под тях започна гладкият асфалт.
— Поне вече знаем едно нещо. Знаем кой се е обаждал на Ники, кой те е нападнал в колата и кой е преследвал Боб в гората онази нощ. Както и това, кой се е карал със Сайкс в казиното седмица преди да бъде убит. Ще осведомиш ли полицията за него, а, Нина?
— Мисля… някак си можем да го използваме в този случай. Затова няма да го направя. Той е прав. Никога не е наранявал някого от нас. Използваше тактиката на сплашване. Не мисля, че представлява опасност за нас. Според мен няма нищо общо с цялата история.
— Той знае, че ние знаем кой е — съгласи се Пол.
Замислиха се. На задната седалка Тим пишеше нещо по картата. След малко извика:
— Спрете тук.
Всички излязоха, за да се разкършат. Късният следобед хвърляше дълги синьо-зелени сенки. Над тях кръжаха ястреби. Тясна пътечка се виеше през зелената поляна край пътя и се губеше в далечната верига от планини. Пред нея имаше дървен знак, предупреждаващ, че това е парцелът на Логан.
— Сигурен ли си, че искаш да го направиш? — попита го Пол.
— Никога не съм бил толкова възбуден в професионалния си живот. — Разтърси ръцете им. — Ще ви докладвам, след като се завърна.
— Не се преуморявай — извика му Нина. Тя седна зад волана и отново погледна пустошта около тях.
— Може би ще си закупя парцел някъде наоколо и ще започна да го експлоатирам — ухили се Тим.
— Имам чувството, че всичко наоколо е откупено отдавна.
— Е — философски въздъхна Тим. Пъхна картата и открадната скала в раницата си. — Все пак ми остава славата на научните публикации.
ГЛАВА 24
В понеделник Пол, Нина, Сенди, Уиш и доктор Джинджър Хирабаяши седяха около масата в конферентната зала. Бяха заели пози, които според Нина идеално пасваха на ролите им. Пол, лукавият шпионин, се люлееше невинно на стола с ръце на скута, сякаш си беше вкъщи и гледаше футбол по телевизията, но очите на загорялото му лице се бяха втренчили остро в нея. Сенди, стражът, пазеше вратата. Уиш, чиракът, слушаше внимателно, а широко отворените му очи не изпускаха нищо. Джинджър, вечният скептик, скръстила ръце и навела леко глава, следеше за дефекти в сградата, която изграждаше Нина.
— Най-лошото нещо в цялата история е, че Хенри Макфарланд придобива влияние от истерията по малолетната престъпност, обхванала околността. Решил е да съди Ники като възрастна. Направо паднах на колене пред него…
— Имаш предвид, както се ходи да се пуска сухо на конгресмените или както го правеше Моника? — намеси се Пол.
Нина го изгледа. По устните му играеше усмивка, раменете му бяха огромни, ръцете — сръчни, кафявите очи долавяха всичко и тя отново си помисли за базилиска, сравнявайки думата с човека, когото си въобразяваше, че познава. Нечовешки студен отвътре. Убиец.
Той улови погледа й.
— Извинявай. Тъпа шега.
С усилие на волята Нина си наложи да продължи:
— Обвинението спечели много от това решение и няма да има съдия, който да тръгне срещу общественото мнение. Цялата страна е луднала по престъпленията, извършени от деца на нейната възраст. Тя е обвинена в убийство първа степен. Няма опасност от смъртна присъда, но доживотният затвор е много вероятен изход. — Поклати глава и се вторачи в чашата с кафе. — Невероятно е. Всичко противоречи на факторите, изредени в случая Кейс и…