— Не сме го игнорирали. Когато зарежда самолета, добрият пилот винаги проверява бензина за примеси. Понякога е смесен с малко вода.
— Така се продава?
— Обикновено не, но стават такива неща. Случилото се горе, засечката на двигателя, която беше спомената от свидетеля, ни кара да се чудим дали горивото му не е било с примеси, защото когато имаш известно количество вода, двигателят започва да „кашля“, а ако нямаш късмет и водата е повече, получаваш засечка. Двигателят спира. Ако не искаш да имаш засечки на мотора, трябва винаги да проверяваш горивото си.
— Колко вода ти трябва, ако искаш да си сигурен, че машината ще откаже?
— Имате предвид, ако се опитате да предизвикате повреда в двигателя?
— Да.
Дейвис го изгледа внимателно.
— Има ли нещо, което да предполага такава възможност?
— Абсолютно нищо.
— Една чаша ще предизвика голям проблем.
— Дали пилотът е проверил горивото?
— Неговият механик се закле, че и той, и пилотът са го проверили. Понеже ние сме подозрителни дяволи, проверихме другите двама клиенти, които са купили от същата цистерна гориво същия ден. Горивото беше добро. Нямаше вода.
— Какво друго открихте в резервоара?
— Спомнете си, казах ви, че е имало пожар.
— Аха, изпарението. Следователно няма доказателства за наличие на вода?
— Точно така. Но ако, слагам това ако, защото изглеждате скептичен въпреки всички свидетелства, които вече представих. Ако някой е искал да свали самолета, пилотът самоубиец, ревнивата му жена, врагът от детството му… ако злодеят е искал двигателят на самолета да засече и да се разбие, вода в резервоара щеше да причини наблюдаваното от свидетеля, преди самолетът да падне.
Пол се принуди да не издаде изненадата по лицето си. Значи Дейвис е взел на сериозно неговите съмнения и бе търсил улики, за да ги оправдае. Явно не е задникът, за когото първоначално го бе взел Пол.
— Беше ли останало гориво в резервоара?
— Резервоарът беше смачкан и разкъсан, освен това повреден от огъня. Дори да беше останало малко гориво, нямаше да има смисъл да правим химически анализ, освен ако нямаме силни подозрения за вероятно замърсяване на горивото. — Скръсти ръце. — Както споменах, нашето разследване показва, че горивото е било чисто.
— Добре — каза Пол. — Виждам, че екипът си е свършил съвестно работата. Не мога да имам възражения към работата ви. Но аз съм тук, за да огледам парчетата от самолета, затова май е време и аз да си свърша моята работа.
— Ще ви вкарам вътре.
Смачка хартията от сандвича и я хвърли в кошчето. Изправи се и двамата излязоха навън под ослепителното слънце и оглушителното движение.
Половин час по-късно бяха в Рино. Стара сграда, съседна на летищните хангари, се навеждаше опасно надясно. Вътре обаче се оказа изключително чиста, включително и бетонният под.
Гордостта и радостта на Скип Бейли лежеше разглобена на хиляди детайли. Малките парчета бяха положени върху бели листи хартия в далечния край на залата, а по-големите като пречупените крила бяха в центъра. Вървяха покрай тях с ръце в джобовете, докато не се доближиха до резервоара или по-скоро каквото беше оцеляло от него.
— Виждате в каква лоша форма е — отбеляза Дейвис.
— Какво е това? — Пол вдигна едно изкривено парче.
— Горивен екран.
— Той би трябвало да спира…
— Частици, които да не попаднат в помпата към двигателя.
— Хм. — Пол внимателно постави парчето обратно. — А онова? — посочи друго парче.
Дейвис имаше много неща да каже за този втори детайл, което означаваше, че по някаква странна причина иска да му отвлече вниманието, затова той си остана зает и щастлив, докато Пол галеше горивния екран с ръка.
След продължително оглеждане на парчетата и безкрайни лекции Пол беше готов да си тръгва. Докато вървяха към изхода, той забеляза още един предмет. Лежеше близо до седалките и бе удивително добре запазен.
— Какво е това? — Можеше и сам да разбере какво е от пръв поглед. Бял, с големината на топче за пинг-понг. Взе го в ръка. Стиропор. Познато. Някъде напоследък бе видял подобно нещо…
Дейвис повдигна вежда и в този момент сигурно някаква камбана заби в мозъка му. Нещата започнаха да се подреждат и той бързо си сложи маска на невъзмутимост.
— Нищо. Открихме го под креслото на Кристофър Сайкс.
— Не е изгорял по време на пожара?
— Пламъкът е бил концентриран другаде. Тази част от самолета е останала студена и предметът е оцелял.
— За какво служи?
— Не мога да се сетя за някаква полезна функция по време на полет.
— Тогава какво прави в самолета?