Барбара Банинг не беше до него. А би трябвало. Нещо се случваше.
— Нина Рейли, представляваща обвиняемата Никол Зак, ваша чест.
Отвън в ехтящата чакалня седяха Тим, Дария и Бет. Нина искаше потенциалните свидетели да са й подръка. Засега Ранкин още не се бе появил, въпреки че Пол бе обещал да го доведе. Зад банката до нея седеше Ники, която просто не можеше да избере по-неподходящо държане за съд. Косата й бе прясно боядисана в огненооранжево, внимателно обработена на кичури с гел. Цялото й същество излъчваше луда нестабилност. Джинсите й бяха разкъсани, дрипавият й червен пуловер — провиснал, а лицето й бе забулено от обичайния буреносен облак.
Ох, добре. Поне не беше боядисала и кожата си в червено, татуирала лицето си или сложила халка на езика си специално за случая. Въпреки храброто изражение и потропващите лакирани в черно нокти Нина долавяше страха, който я бе обзел. Ужасена бе и просто не можеше да се удържи да не трепери.
„Мога да го понеса“ — помисли си Нина, но не биваше и двете да се тресат като птички през зимата срещу Хенри, затова си наложи да застане неподвижно.
— Да започваме. Разбирам, че не ви харесват заключенията, направени от кръвната експертиза, които бяха изложени на предварителното изслушване, нали така, защитник? — обърна се към нея Флахърти.
Изглежда, не приемаше много на сериозно обжалването й. Беше чел хиляди жалби, написани проформа от адвокатите по криминалните дела, защото те бяха очаквани и нормални. Само едно на сто от изслушванията по алинея 995 водеха до промяна в посоката на случая. Но никога не можеш да разбереш какво си мисли Флахърти, докато не избухне.
— Ни най-малко не ми харесват, съдия. Както виждате от бележката, придружаваща обжалването ми, свидетелят никога не е заключавал, че по меча има кръв от обвиняемата. Доста потанцува около това, но не го каза. Без това заключение не съществува ни най-малко свидетелство, че…
— Ни дете, ни коте, а?
Закачливостта му я възпламени.
— Едно шестнайсетгодишно момиче е обвинено в убийство първа степен без достатъчни основания — каза тя със силен и ясен глас. — Няма да е първа степен, ако не е извършвала углавно престъпление, ваша чест. Както стоят нещата, няма свидетелства, че тя е влизала вътре в къщата или дори че е правила подобен опит.
— Не може ли да се извади заключение, че се е готвила да извърши грабеж заради простия факт, че е била в чужда собственост през нощта и се е крила? — попита Флахърти.
Наведе се настрани, когато един от чиновниците му прошепна нещо.
Нина почака да обърне цялото си внимание към нея.
— Това не е ситуация, когато напълно непознат влиза в чужда собственост през нощта. Доктор Сайкс е бил неин чичо. И преди е била в къщата му, дори е плувала в басейна. Не можете да предположите, че се е канила да граби, само от тази информация.
— Може ли, ваша чест?
— Давай, Хенри.
Сега заел мястото си на тепиха, Хенри разлистваше известно време записките си и си прочистваше гърлото.
— Майката на обвиняемата е признала, че момичето е било ядосано на чичо си за някакво въображаемо зло, което им е сторил. Без да казва на майка си къде отива, тя се е измъкнала от къщи, взела е без разрешение каяка и е доплувала до собствеността на Сайкс. Тези действия не са толкова невинни, както се опитва да ви убеди защитата.
Отпечатъците й са навсякъде по стъклото…
— Но не и на бравата — прекъсна го Нина. — Значи няма свидетелства за намерение…
— Чакайте си реда, защитник. Тийнейджърите обичат да се промъкват насам-натам. Спомням си моята младост през палеозойската ера. — Изчака да получи одобрителния смях на репортерите от вестниците и собствения му съдебен екип. — Обичах да се промъквам в къщата на момичето, което ми бе разбило сърцето. Седях в храстите и гледах светлината от прозореца й на втория етаж. Мечтаех си под луната, после си отивах вкъщи. Чак след година разбрах, че всъщност живее в съседната къща. — Последва още хилеж.
— Имаме свидетел, който казва, че момичето е откраднало нещо от басейна. Това е Луис Гарибалди.
— Обжалвам, ваша чест. Атакувам всичките й показания — отвърна Нина — въз основа на факта, че тя не е могла да разбере с осезанията си какво прави там обвиняемата.
— Ще стигнем и дотам. Но нека да поговорим за кръвните свидетелства — намеси се Флахърти. — Хенри, в твоето писмо твърдиш, че си поставил обвиняемата в къщата, защото има доказателства, че кръвта на обвиняемата е намерена върху оръжието, с което е извършено убийството.
— Това е така, ваша чест. Прекарах един час с детектив Дитмар по време на предварителното изслушване, проверявайки методите й и стъпките, които е предприела, за да стигне до своето заключение.