— Господин Макфарланд изглеждаше бесен — каза тя, а гласът й бе изпълнен със съмнения. — Добре ли мина?
— Засега добре.
— Засега. — Думите се изплъзнаха от устата на Дария и се оформиха като голям токсичен облак над тях. Сложи ръка пред бледорозовите си устни. — Съжалявам. Разбира се, че можете да го направите. Просто се тревожа.
— Дария… Дария, ще ми направиш ли една услуга? — попита Нина.
— Каква?
— Погледни ме в очите веднага и се закълни, че не ти си убила съпруга на сестра си. Че ти си отишла там и той вече е бил мъртъв. Ще го направиш ли за мен?
— Мислиш, че бих прекарала дъщеря си през всичко това само за да се спася? Кълна се! Кълна се!
— И тя не се опитва да те прикрие? Не те е видяла да го извършваш? Тя не разчита, че ще уредя намалена присъда, защото е малолетна.
— Казах ти, не! Не!
Нина продължаваше да се мръщи.
— Не е честно — яростно извика Дария. — Ти си мислиш, че съм идиот. Дрипла. Не мога да си намеря работа. Неталантлива мечтателка и лоша майка.
Нина се опита да я прекъсне, ала Дария вдигна ръка.
— Може би е така. Но това не означава, че не обичам Ники. Не означава, че ще я изпратя в затвора само за да се спася. За бога! Как можеш да си помислиш, че бих затънала толкова. Как смееш! Всичко е, както ти казах: отидох там, Бил беше мъртъв, а онова яке висеше на храстите… Кой друг може да е бил?
Нина не отговори. Усмихна се окуражаващо на Ники, която се приближи до тях.
— Мисля, че можеш да запазиш този цвят на косата си поне до следобеда.
Скоро стана един и половина и Нина зае мястото си зад банката на защитата. Обзе я ново безпокойство. Денис Ранкин все още не се бе появил или обадил в съда с извинение, въпреки че бе получил надлежно призовката си за явяване пред съда.
Трябваше й Ранкин! Дали да не поиска удължаване на заседанието? Флахърти щеше да се почувства изигран, когато разбере, че тя му е сервирала трима нови свидетели. Можеше лесно да откаже да ги изслуша, като изтъкне като причина общото си раздразнение. Трябваше да се държи много ниско, ако искаше да вземе показанията. Трябваше да разчита на Пол да открие Ранкин и да го доведе по някакъв начин.
Пол направи грешка, като даде възможност на Уиш да изпробва новия му мустанг. Съжали за това веднага, когато той наби спирачките на първото мокро кръстовище.
— Велико! — каза Уиш и рязко зави. Пол протегна ръка, за да се предпази от удар с глава в стъклото. — Чудесни спирачки, страхотно ускорение — продължаваше Уиш. — Човече, ако не ми беше продал пикапа си, щях да ти я открадна.
Освен златотърсач Ранкин се оказа и лицензиран гемолог и Пол без усилия откри домашния му адрес. Въпреки че прекарваше много време в пустинята, притежаваше къща близо до калифорнийската земеделска станция за инспекция в малкото градче Майерс, на няколко километра от Тахо по пътя към Ел Пасо.
— Наляво или надясно? — попита Уиш, като се приближиха до кръстовището.
— Ъ… — Пол с едно око проверяваше картата, а с другото следеше пътните знаци. — Тук сме. Завий надясно по „Гризли маунтин корт“.
Завиха на деветдесет градуса. Уиш умело паркира пред къщата и изключи мотора.
— Колите не престават да стават все по-добри и по-добри.
Пол излезе.
— Ти стой отпред. Ако излезе от тази врата, хвани го. Но помни. Много е едър и сигурно е въоръжен. Знам, че няма да иска да дава показания, следователно може да се стигне до бой. Не предприемай неоправдани рискове с този човек.
Сериозно ти говоря.
— Какво ще кажеш аз да извикам, а ти да го хванеш?
Пол не отвърна. Не виждаше кола или гараж до скромната вила, която явно приютяваше Денис Ранкин. След като внимателно отвори полусрутената дървена порта, той се поспря, за да се увери, че върху му няма безшумно да се нахвърли някой доберман. След това обиколи къщата и пробва кухненската врата. Отвори се лесно. Явно в това градче хората не се бояха от непознати, които се мотаят из дворовете им и пробват вратите им. Това му бе само от полза.
Влезе тихо. Като се изключат купът сметки и планината от мръсни чинии, които явно никога не бяха виждали сапун, той можеше да бъде в кухнята на всеки мотел. Ослуша се за телевизор или радио или поне за електрическа самобръсначка. Всичко, което да подскаже, че в къщата има нещо живо. Пристъпи напред и замръзна. Този път дочу нещо.
Обърна се към дневната и измъкна пистолета си, но там нямаше никой. В спалнята откри източника на шума. Радиоапарат. Единствената друга стая бе с размерите на дневна, но там бе матракът, раздрипан юрган и две възглавници. Върху дървено бюро в ъгъла имаше купчина камъни. Щяха да почакат за някой друг път, защото днес трябваше да открие Ранкин. Пол внимателно затвори външната врата, докато чу щракването на ключалката.