— Имаш ли нещо против да те наричам Ники? Нали така ти казват?
— Както ви е удобно.
— Добре, Ники, твоята майка иска да ме наеме, за да те защитавам. Ще говоря с нея по въпроса още веднъж днес следобед. Междувременно искам да науча от теб какво си казала на полицаите, когато са дошли у вас.
— По-млада сте, отколкото си представях. Изглеждате още като ученичка. — Тя изследваше Нина, както студент по ботаника би разглеждал непознат на науката растителен вид. — Боб ли ви накара да дойдете тук?
— Помоли ме майка ти.
— Не, не е вярно. Боб ви е накарал. Дария не може да различи дупката на ухото си от тази на задника. Тя щеше да се разреве, вероятно да се подкрепи с една-две бири, после да събере приятелите си. Всички щяха да размишляват надълго и нашироко какво да правят, за да ме измъкнат от затвора. След това, много по-късно, след като ме осъдят и излежа няколко години, щяха да се досетят, че ми трябва адвокат — и се засмя горчиво.
— Боб също ме помоли да дойда. Първото нещо, което трябва да разбереш, е, че нямам намерение да те лъжа за каквото и да е.
— Разбира се, че не! Всеизвестен факт е, че адвокатите никога, ама никога не лъжат.
Нина го очакваше. Нещо в това момиче, нещо в държанието й й се струваше много-много познато. Напрегнатите бръчки по устните на Ники се отпуснаха и изобразиха нещо като сянка от усмивка.
— Сега ми разкажи какво се случи предишната нощ.
— Ами, първото нещо, което се случи, бе, че те почукаха на вратата. Боб и аз бяхме в кухнята и го правихме… — тя примигна, очаквайки някаква реакция. Когато такава не последва, очевидно остана леко разочарована. — Ха-ха. Шегичка. Всъщност ядяхме ядки. Дария беше в дневната и репетираше танца с циците както обикновено. Опитва се да ги накара да се разхвърчат в различни посоки. Прави го винаги когато не може да се сети за стъпките, които се предполага, че изучава…
— Наричаш майка си Дария? Защо?
— Не е кой знае каква майка — отвърна безгрижно Никол. — Но нека продължа, каквото започнах. Както казах, бях грубо прекъсната… тези ченгета се разтропаха на вратата. Дария отговори и ох, основната тъпотия за деня — покани ги! Добре де, може би са направили онзи ченгеджийски номер да нахлуят вътре, преди да имаш време да се замислиш. Огледаха бардака. Тя би трябвало да знае тези неща, но ако я опознаеш по-добре, ще откриеш огромните неизбродими простори на нейната несхватливост.
Двамата с Боб влязохме в дневната, за да видим какво става. Те съобщаваха на Дария за чичо Бил, как някакъв касапин му е теглил ножа. Не спестиха за кървищата и всичко… — тембърът на гласа й незабележимо се промени. — Те я питаха едни неща… Господи, колко е тъпа. Моята теория е, че когато ме е родила толкова млада, това е прекратило естественото развитие на мозъчните й клетки.
— Какво им каза майка ти?
— О, Бил беше такъв прекрасен тип! Толкова добър с нас. — Момичето се оказа добър имитатор. Нина можеше да чуе Дария в гласа й. — Пълен боклук, ей това.
— Лъгала е, така ли?
— Ако я бяха подложили на тест с детектор на лъжата, щеше да мине! Човек може да си помисли, че някъде вътре в нея се таи споменът какво мръсно копеле беше чичо ми, но това ще е грешка.
— Ти каза ли нещо?
— Не много. Те я подхванаха, сякаш може да знае нещо, което, разбира се, е съвсем безсмислено. Тя действително се разстрои, разплака се. Какво са очаквали?
— Продължавай.
— След това започнаха с мен. Един от тях дръпна другия настрани и му показа някакъв доклад или описание. Те го погледнаха, после погледнаха мен, сякаш правеха сравнение. Точно тогава жената ме попита къде съм била предишната нощ. Отговорих, че съм била тук, вкъщи имам предвид. После казаха, че един съсед ме е видял същата нощ в дома на чичо Бил и съм длъжна да си го призная, иначе ще бъда обвинена, че възпрепятствам полицейското следствие, и ще ме арестуват. В този момент се обърках, трябва да си го призная. Бях уплашена… — брадичката й се вирна още нагоре, твърда и решителна като на майка й. — Мислех си, че ще ме арестуват, ако не си го призная, но Боб скочи и ми каза да си затварям устата, така и направих. Така или иначе те ме арестуваха. Истинско чудо е, че не си признах. Те ми задаваха въпросите бързо, стояха близо до мен и носеха тези униформи с големи пищови в кобурите и…
— Знам за това — увери я Нина.
— Добро име за банда — каза замислено Ники. — „Големи пищови в кобурите“.
— Те… имаше ли чувството, че те притискат?
— Разбира се, направо ми изкараха ангелите от притискане. Каза, че си адвокат, нали?