Отвън Уиш стоеше до колата. Пол пъхна сметките в джоба си.
— Карай обратно по магистрала петдесет. На ъгъла има заведение за хранене.
Пътуваха около минута към магистралата. Уиш паркира където му бе указано.
— Защо спираме тук? — попита Уиш. — Гладен ли си?
— Това е любимият ресторант на Ранкин.
— Храната за подобни места се приготвя в Китай и се превозва дотук с много бавни лодки — заключи Уиш, сбърчил нос.
— Да, но има предимството да е само на две карета. Такива неща се харесват на типове като Ранкин. — И на типове като Пол, когато е в настроение.
Пол излезе, отиде до вратата и надникна вътре.
— По дяволите! — възкликна той и ядно ритна вратата. Ранкин би могъл да бъде навсякъде — пиян в казиното на Рино, в Санта Фе, сред пустинята, с гадже в някой от безбройните крайпътни мотели. Извади сметките и започна да ги изучава.
Детектив Дитмар се опитваше да обясни думата „висока“ вероятност и този път Хенри се бе надвесил над нея, а тя се опитваше да помогне, но без да прекрачва истината.
— Ако кръвта, открита върху меча, не е на обвиняемата, какви други тестове бихте могли да проведете и до какви заключения бихте стигнали?
— При нормални обстоятелства бихме могли напълно да изключим обвиняемата като възможност.
— Това означава, че бихте могли да дадете нулева вероятност.
— Е, не нулева, но незначителна.
— И вие сте направили това заключение, след като сте тестували кръвта от меча, причинил смъртта на доктор Сайкс?
— Да.
— И според вашата най-добра професионална оценка откриването на трети алел в изследванията дава силно и убедително свидетелство, че към кръвта на жертвата е открита кръвта и на Никол Зак?
— Да — това е убедително свидетелство.
— Възможно ли е да сте сгрешили по време на тестовете?
— Винаги съществува малка вероятност за грешка, но на практика има съвпадение на този необичаен трети алел, който е открит и в кръвта на обвиняемата, а това показва, че няма грешка при изследванията. Мога да заложа репутацията си, че тестовете са точни. Нашата лаборатория е много прецизна.
— Според експертното ви мнение съществува съвпадение, така ли е?
Тя се поколеба.
— Обикновено не обявяваме съвпадение при един-единствен тест…
Нина се изправи и каза:
— Знаете ли, ваша чест, когато за последно проверих законите, оказа се, че от вас не се предполага да подвеждате собствения си свидетел. Или да го подлагате на кръстосан разпит, или да слагате думите в устата…
— Перифразирайте въпроса си — съгласи се Флахърти.
Хенри отново се опита, но единственото, което успя да получи, отново бе прословутата висока вероятност за съвпадение.
— Значи казвате, че пробата вероятно идва от обвиняемата? — попита Хенри.
— Ваша чест — обади се Нина, — протестирам. Той се опитва да накара свидетел да направи юридическо, а не фактологическо заключение.
— Използването на думата „вероятност“ отново и отново няма да принесе към версията ти, Хенри. Започва да ми лази по нервите, трябва да призная. Можеш ли да обобщиш всичко това?
Ако можеше да се съди по напрежението в раменете му, Хенри най-сетне си беше признал, че е изгубил тази престрелка. Върна се на банката си и започна да подрежда папките, за да си спечели време за размисъл.
Не е толкова добър колкото Колиър, прецени Нина. Тези мисли, вместо да повдигнат духа й, още повече я изнервиха. Това оставаше на Флахърти място за маневриране, а той беше изключително непредвидим.
Хенри заговори:
— Нямам никакви други въпроси към свидетеля, но бих искал да изчистя всеки дефект в информацията по случая, като призова в залата госпожа Луис Гарибалди. Защитата твърди, че на предварителното изслушване не сме успели да установим основния факт дали госпожа Гарибалди може да види басейна и околностите му в двора на Бил Сайкс. Ще поправим пропуска за трийсет секунди. Тя чака пред вратата.
„Аз и Макиавели“ — помисли си Нина. Хенри сам беше повикал Луис. Беше твърде хубаво, за да е истина.
Луис влезе вътре весела, прекалено весела за артрита, който сигурно я измъчваше. Въпреки че носеше градски дрехи, в нея си личеше градинарят. Самата тя приличаше на глухарче с бялата си коса и доброто настроение, което се излъчваше от нея.
Прекалено добро.
Хенри й посветѝ пет минути. Той поправи пропуска, предизвикал протеста на Нина, като доказа, че Луис действително може да наблюдава басейна и донякъде около него. След това поиска от нея да разшири малко показанията си. Тя добави още за потайните маниери на Ники, как е следяла Сайкс от храстите, също, че Ники изчакала Сайкс да се прибере в кабинета, за да се втурне и да открадне кутийката. След това уточни, че Ники тръгнала към вратата на кабинета, преди тя самата да прекрати наблюдението си.