— Благодаря — каза доволен Хенри. Сигурно си помисли, че е успял.
Нина извади химичния анализ, предоставен й от Джинджър предишния ден. Той бе извлечен от червения еликсир, с който Луис бе снабдила Пол. Това бе последвано от много интересен разговор с Бет Сайкс за странните навици на съседката й преди лягане.
— Добър ден, госпожо Гарибалди — поздрави я Нина.
— Добър.
— Денят ви беше добър, нали?
— Както винаги.
— Кажете ми, госпожо Гарибалди, какво сте правили, преди да погледнете през прозореца през онази нощ?
— Почакайте да помисля. Към девет винаги сядам на креслото си и чета.
— Доколкото знам, имате артрит?
— Да, имам го от години. Но го контролирам. Аз съм билкар и зная как да се грижа за себе си.
— Вие си имате… как да го нарека… лаборатория? В мазето обработвате тревите си, нали така?
Луис кимна, като се усмихна.
— Значи вашият следовател ви е споменал?
— Да, така е. Да се върнем на въпроса: значи към девет вие сте се настанили в креслото, нали? Ядохте ли нещо, пихте ли?
— Не, само обичайното си лекарство. Треви, които ми помагат да спя по-добре.
— Как наричате лекарството, което взимате?
— Моят червен еликсир. Взимам го в девет всяка вечер.
Точно това бе казала и Бет. Беше срещнала преди година Луис по пижама през нощта да си пее весели песнички. Съседката обяснила, че си взела двойна доза от еликсира за тази нощ, защото артритът й се обаждал, и Бет я завела до дома й, като се погрижила да я настани в леглото. Бет твърдеше, че откакто я познава, Луис и за секунда не е преставала да се усмихва.
— За какво са всички тези приказки за билки и еликсири, ваша чест? — поиска да узнае Хенри. — Какво общо има с видяното от тази дама?
— Всичко има общо с това, което е видяла тази дама — отвърна невъзмутимо Нина.
— Страхувам се, че съм съгласен с областния прокурор — каза Флахърти.
— Мога ли да се приближа? — попита Нина. Тя и Хенри се събраха до съдията и Нина прошепна: — Атакувам показанията на този свидетел поради липса на състоятелност и имам нужда от една-две минути.
— Но ние изяснихме, че тя може да вижда…
— Дефектът в показанията е много по-сериозен.
— Не сме забелязали други пропуски.
— Възнамерявам съвсем законно да я разпитам за осезанията й през нощта на убийството.
— Възразявам, тя е видяла каквото е видяла.
— Нейните осезания през онази вечер не са обичайните. Съдия, дайте ми минута-две.
— На мен ми изглежда интелигентна и емоционално позитивна. Но продължете с въпросите си.
Хенри седна, поклащайки глава, а Нина се обърна към Луис, която не преставаше да се усмихва.
— Вие споменахте моя следовател мистър Ван Уегънър?
— Да.
— Той дойде да си поговорите и вие сте го завели долу в мазето, нали?
— Да, защо?
— А защо сте го завели там?
— Исках да му помогна. Имаше лоша болка в крака и ме помоли за помощ. Не мисля, че живеем, за да обръщаме гръб на хората, които изпитват болка. Трябва да си помагаме.
— Дадохте ли му нещо против тази болка?
— Мисля, че да, да.
— От червения еликсир, нали?
— Предполагам.
— Дали сте му, нали?
— Малко, само за няколко дена.
— Какво има в този червен еликсир, който си взимате всяка вечер в девет, госпожо Гарибалди?
— О, просто малко билки, които събирам в полето.
— Искам да ви напомня, че сте се заклели да казвате истината и, между другото, да ви осведомя, че направихме анализ на този червен еликсир.
Луис въздъхна.
— Изглеждаше толкова мил човек. Това получавам, задето се опитах да му помогна.
— Какво има в червения еликсир?
— Не смея да кажа.
Нина погледна към доклада на Джинджър.
— Корени от кава?
— Да, малко.
— Жълт кантарион?
— Аха.
— Без да споменаваме кокаин, морфин и беладона?
Хенри скочи на крака кипнал.
— Възразявам! Този свидетел…
Но Луис се усмихваше.
— Брей-брей. Какво може модерната наука! Никога не съм си представяла, че можете да идентифицирате беладоната.
Последва кратък, но бурен смях. Веждите на Кимура почти се сляха с косата.
— Да вземем петминутна почивка — предложи Флахърти.
Нина излезе от съдебната зала щастлива, като разкършваше гръб и приглаждаше косата си, докато вървеше. Дария и Бет седяха една до друга, а Тим говореше по телефона, но нямаше и следа от златотърсача.