— Да, отидох до адреса миналата пролет и Сайкс ми отвори. Поговорихме си. Той заяви, че притежава земята заедно със съпругата си и сестра й и има право да сключва сделки от тяхно име със земята.
— За каква сделка ставаше въпрос?
— Исках да купя минни права. Или да сключим джойнт-венчър за експлоатация.
— Какво се случи тогава?
— Той отказа.
— Защо искахте тези права?
Ранкин изглеждаше по-нещастен от Ники.
— Понеже сте открили в неговата собственост черни огнени опали, нали така?
— Аз никога…
— Без да разберете, някак си сте се отклонили извън границите на собствеността си, нали така? — побърза да му помогне Нина.
— Точно така — с повишен дух отговори Ранкин.
— Можете ли да бъдете по-точен кога е проведен този разговор?
— Рано през май. Една седмица преди да умре.
— Защо доктор Сайкс не пожела да ви продаде земята?
— Протестирам, тя пробутва предположения на свидетеля — изплю Хенри. Той беше уморен, разгорещен, отегчен.
Беше постигнал стремежите си. Сега искаше да се прибере вкъщи, след като се увери, естествено, че Нина няма да може да го направи.
— Приема се.
— Казахте ли му за опалите?
— Взех осемнайсет от тях и му ги предадох.
— Казахте ли му цената им?
— Грубо — усмихна се той и в устата му проблесна метален зъб. — Не съм глупав. Тези черни опали не са от обичайните, който се намират в Невада. По мое мнение те са много по-устойчиви и следователно много по-ценни, но аз още нямах потвърдена и сигурна информация, когато го посетих. Просто му занесох опалите и предположих, че може да струват нещо.
— Доктор Сайкс съгласи ли се тогава или по-късно да сключите сделка за опалите?
— Да. Но това не беше сделката, към която се стремях. Трябваше да си държа устата затворена за откритата жила поне за няколко месеца и да не влизам в парцела. Каза ми, че ако го направя, ще ми ги върне след няколко месеца.
Най-сетне Нина имаше някакъв напредък. Отчаяно се бореше да стигне дотук. Чувстваше се така, сякаш плуваше под водата, а над нея има ледена покривка. Най-сетне откри дупка в леда и може би щеше да успее да си поеме въздух. А сега нагоре.
— Оставихте ли му опалите?
— Направих го. После той взе, че се уби, и не ми ги върна.
Нина му поднесе торбичката и всички наблюдаваха как изважда камъните един по един.
— Това ли са опалите, които сте дали на доктор Сайкс? — попита Нина.
Той ги погледна възбудено и каза тъжно:
— Това са повечето от тях.
Нина замълча и се зае да разучава Ранкин. Беше го принудила да застане на свидетелската скамейка. Той беше заплашвал Ники, беше преследвал Боб, никога не беше помагал в разследването. Чувстваше, че знае нещо, но какво?
Той й върна погледа. Усмихна се. Просто не можеше да се въздържи. И тя знаеше, беше абсолютно сигурна, че беше подхлъзнал и нея, и Пол, беше се направил на малко труден за откриване, беше й позволил да измъкне някои неща от него, но не всичко, далеч не всичко.
— Нещо друго? — попита Флахърти.
— Само секунда, ваша чест.
Тя се опитваше да си го представи като убиец. Познаваше къщата, Сайкс беше му взел опалите, кой знае каква бе истината? Ами ако е посетил къщата веднага след Ники, ако точно той бе позвънил на входната врата, влязъл е в кабинета и е убил Сайкс с меча? След това е избягал, когато е чул, че идва Дария?
Само че не съществуваха физически улики — нямаше отпечатъци, нямаше кръв, кръвта по меча беше вероятно на Ники…
Нямаше повече време. Трябваше да извика Дария, ала мислите, които се гонеха в ума й, бяха стигнали точката на кипене. Заедно Дария и Ранкин бяха твърде много за нея, достигнаха до критична маса и предизвикаха ментална експлозия, оставяща зад себе си облак от странни остатъчни мисли.
Ами ако Ранкин е бащата на Ники? Това беше мисълта и тя окончателно губеше концентрация. А имаше и друга още по-ненормална идея. Ако той е нейният баща, то третият алел щеше да е съвсем на мястото си върху меча.
— Господин Ранкин — каза тя, — познавате ли, някога срещали ли сте се с Дария Зак, майката на обвиняемата? — Ранкин изглеждаше изненадан.
Тя чакаше.
— Не съм имал това удоволствие — отвърна Ранкин.
Тя рязко кимна на Пол, който излезе навън при Дария, и веднага се върна, клатейки отрицателно глава. Значи и Дария отрича. Беше тръгнала по грешна следа. Какво всъщност очакваше?
Беше се побъркала.
Но трябва да си обясни този трети алел!
От Ранкин през Дария към алела…
— Нямам повече въпроси — заяви тя.
— Няма да го подлагам на кръстосан разпит — каза Хенри, демонстрирайки крайно отегчение.