Беше четири часа.
— Призовавам Тим Сайз.
Пълномощникът Кимура отиде до вратата, отвори я и извика името. Тим се отзова. Приличаше на ленив сив вълк в професорското си облекло и здравите кожени ботуши.
— Вие сте хабилитиран професор в Невадския университет към Факултета по геология, нали?
— Да, така е.
— В продължение на колко време сте били професор там?
Нина го накара да разкаже за образованието, опита и уменията си, които бяха неоспорими. Най-хубавото в миналото на Тим беше, че той бе защитил докторат и получил докторската си степен в университета на Южна Калифорния, където Флахърти бе изучавал право. Но на този етап тя се съмняваше, че това може да помогне.
— Придружихте ли мен и Пол ван Уегънър на двайсет и четвърти юни до един миньорски парцел в пустинята на Невада?
— Да. Потвърдих нашето местоположение чрез геоложката карта на Съединените щати, а и получих копия от регистрационните документи на парцела, както и имената на лицата, които са го регистрирали.
Нина ги представи на съда и след няколко въпроса и вдигане на рамене от страна на Хенри те бяха признати за свидетелство.
— Къде отидохме тогава?
— До този парцел, намиращ се на около сто и петдесет километра северозападно от Уинимука. Името на собственика беше Денис Ранкин.
— Какво направихте там, следвайки моите инструкции?
— Проверих съдържанието на няколко кофи с мостри, които господин Ранкин беше събрал от една стена в своя парцел.
— Успяхте ли да идентифицирате тези мостри?
— Да. Те бяха нискокачествени опалини.
— В този момент успяхте ли да идентифицирате някоя скала, която би могла да притежава стойност на скъпоценен камък?
— Не.
— Какво направихте после по моя молба?
— Отидох до съседния парцел, който бе на пет-шест километра оттам. — Тим посочи на картата земята на дядо Логан и продължи: — Тази земя е принадлежала на Бет Сайкс и на сестра й Дария Сайкс, които са имали неделима собственост. Инструкциите ми бяха да изследвам парцела за свидетелства за висококачествени опали. След час открих стена от бентонитова глина под вулканичния пласт, който бе доказателство за древен поток лава и скорошно разместване на пластовете. Трябва да призная, че бях изненадан. Това бе изцяло местен феномен и аз не успях да открия доклади за предишно изследване на тази област от квалифициран геолог.
— Открихте ли нещо друго и какво?
— Свидетелства за скорошно копаене на една от стените. Изследвах мястото и открих, че сто метра по хоризонта и на десет метра в дълбочина участъкът е богат на висококачествени скъпоценни камъни. Поради необичайната геоложка история на скалите в този участък опалите, които открих, са изключително редки.
— Кое е ценното в тях?
— Цветът. Това е много рядък цвят и с необикновено голямо количество огън. Познати са сред гемолозите като черни огнени опали. Добивани са в Австралия и в малка долина на сто и петдесет километра от парцела, който изследвах. Никъде другаде не е открита съществена жила от черни опали. Никъде по света. Те са невероятно редки. Те са…
Хенри не издържа.
— Наистина трябва да възразя, като основанието ми е, че въпросите не се отнасят до разискваната тема. Може би наистина научавам интересни неща от урока на професора за камъните, но как ще спаси това защитника от затвора?
Преди Флахърти да каже нещо, Нина избърза:
— Само още няколко въпроса, ваша чест.
Флахърти махна с ръка да продължи и тя отново се обърна към Тим:
— Професор Сайз, накарах ли ви да сравните мострите, взети от парцела на Зак, с едни други мостри, които ви дадох?
— Да. Направихте ли сравнението?
— Да.
— У вас ли са другите мостри, с които ви снабдих днес?
Тим се протегна към джоба на ризата си и отговори:
— Тук са. Пазя ги в у себе си, откакто ми ги дадохте.
Той извади кадифената торбичка на Ники, радвайки се на пълното внимание, което си беше спечелил, и я разтърси така, че камъните се търкулнаха в шепата му. Флахърти се приведе, за да ги разгледа, а всички присъстващи източиха вратове.
— Стигнахте ли до някакви заключения за идентичността им?
— Да. Стигнах до заключението, че мострите са идентични. Тези опали в кадифената торбичка, които ми дадохте, са от парцела, който изследвах. Няма съмнение в това.
— Благодаря. Нямам повече въпроси. Свидетелят е ваш.
— Какво да го питам? — възмути се Хенри. — Дори не разбирам какво прави тук.
Тим напусна скамейката и й смигна, преди да излезе навън.
— Ще демонстрирам важността на тези показания със следващия свидетел — каза Нина. — Призовавам себе си.