— Изслушването по пренебрежението към съда ще се проведе в понеделник сутринта от осем часа — прекъсна я Флахърти.
— Нека да довърша…
— Съдът се оттегля.
— Опитвате се да ме накажете, като наказвате моя клиент…
— Пристав, арестувайте я!
Пълномощникът Кимура застана зад нея. Той я харесваше и не му се искаше да го направи, но трябваше да се подчини. Нина вдигна ръце.
— Осем часа, понеделник сутринта, съгласна съм.
Настъпи продължителен напрегнат момент, в който всеки очакваше да види как ще постъпи Флахърти. Така и не се разбра какво го възпря.
— Съдът се оттегля — отново повтори той.
Тя се строполи на стола. Спасена в последния момент. Пълномощникът Кимура опразни съдебната зала.
Нина не искаше да говори с никого, но Пол я хвана в колата. Тя се намести на седалката и запали мотора.
— Позволи ми да ти купя вечеря — каза той.
— Не, благодаря. Бързам да се прибера вкъщи, за да се застрелям.
— Хайде-хайде. Откъде да знаеш, че Ранкин ще се разплямпа пред прокуратурата. Ще измислим нещо.
— Грешката е изцяло моя. Трябваше да предам опалите на съда. Сега се чувствам като истински задник.
— Все пак ще вечерям с теб.
— Не.
Даде на задна и натисна докрай педала. Подкара бясно, докато образът му с ръце в джобовете и очи, изпълнени със загриженост, не изчезна от огледалото й за обратно виждане.
ГЛАВА 27
Този път басейнът на „Сийзър“ беше предоставен изцяло на разположение на Пол. Потънал в горещата вода, Пол мислеше само за едно — надяваше се, че Нина си е наляла голямо питие и веднага си е легнала. Няколко минути по-късно мускулите му омекнаха като пудинг, а болката остана просто досаден спомен. Той излезе и се изсуши точно когато служителят на хотела заключваше вратата и се канеше да изгаси лампите.
— Има ли още някой там? — попита го изненадано обръснатият до синьо служител.
— Не.
— Удивително за петък вечер. Сигурно ти е късметлийската нощ.
Нямаше какво да се прави, Пол разкърши ръката за покер и си обеща поне един час около масата, преди леглото да придобие първостепенно значение. Нямаше смисъл да се оплаква. Винаги трябва да се метнеш отново на коня при първата отдала се възможност. В стаята си се преоблече, провери колко пари има в брой. Бяха достатъчни, за да се усмихне. Отправи се към вратата.
Телефонът иззвъня. Реши да не му обърне внимание, но апаратът отново звънна. Обърна се и грабна слушалката.
— Слуш-шам. — Ш-то беше продължително като съскане на змия.
— Какво те яде толкова? — попита Джинджър. — Не ти върви ли?
— Точно обратното. Поне докато не се обади и не развали аурата на успеха, която ме водеше към сигурния и главозамайващ джакпот.
— Няма да ти се извинявам. Днес денят ми беше тежък. Имам нещо за теб от самолетните части. Извинявай, че ми отне толкова време. Виж сега какво открих. Първо за горивния екран, който ми даде. Намерих следа от субстанция.
Да! Значи тази нощ действително беше щастлива и звездите го накараха да се върне и да отговори на обаждането. Тук е кулминацията на цялата поредица от събития и, естествено, обяснението.
— Открила си вода? — попита той, изпълнен с надежда.
— Не — беше отговорът.
Това значи го отвежда към друг вид катастрофа, неговата собствена. Няма вода, няма нарочно предизвикан отказ на двигателя. Няма саботаж. Мамка му.
— Открих нещо забележително. Обзалагам се, че не си го очаквал. Открих… добре, няма да задълбавам в химията. Или може би ти е интересно?
— Просто ми кажи какво си открила.
— Стиропор.
— Като топката, която ти дадох? — попита той. Подобна на онези, които бе видял в апартамента на Льоблан.
— Точно така. Като малката топка, която си открил под седалката.
— Стиропор. Ох… открила си го по филтъра? Имам предвид… — Какво имаше предвид? Информацията очевидно връщаше старата му хипотеза отново на бойното поле, трябваше хубавичко да я огледа и да измисли нещо ново.
— Има ли начин стиропорът да попречи по някакъв начин на правилното захранване на двигателя с гориво?
— Не, защото сме открили само следи от него. Стиропорът се разлага в самолетното гориво.
— Хм. Джинджър, защо някой ще слага стиропор в горивото? Можеш ли да измислиш някаква причина да…
— Има още нещо. След като открих стиропора в горивния екран, това ме накара да изследвам топката. Огледах я и я заснех няколко пъти, вече се канех да я разрежа така, че да направя тримерно изображение на компютъра, и тъкмо да почна да режа, взех, че я разгледах под микроскопа. Познай какво открих! — триумфално звънна гласът отсреща. — Нещо, което не се връзва. Чужда намеса. Разтворимо лепило.