По тона й съдеше, че от него се очаква да бъде възторжен. Нямаше престава защо и затова предпазливо я подкани.
— Продължавай.
— Топката вече е била разрязвана на две и след това отново залепена.
Още не схващаше.
— Издълбана е отвътре — продължаваше тя весело — и инжектирана…
— С вода! — изрева той. — По дяволите!
— Това е само теория. Не мога да открия доказателство за вода във вътрешността на топката. Нея отдавна я няма, сякаш не е съществувала. Дупката за инжектиране е била доста голяма. Сигурно е използван кухненски шприц. След това пробивът е замазан с още лепило.
— Но… — каза Пол и веднага си спомни за кухненския шприц на пода в дневната на Льоблан. — Но защо, Джинджър? Ако някой е искал да предизвика засичане на двигателя и катастрофа на самолета, защо просто не е налял малко вода в резервоара?
— Времевият фактор. Тествах същия стиропор, със същата плътност, същото лепило по него и т.н. Сложих го в малко гориво. Не самолетно гориво, а в обикновен бензин, но щеше да даде подобни резултати. Беше необходим близо един час стиропорената топка да се разпадне. Не знам от колко топки трябва да излезе вода, за да предизвика спиране на мотора. Но различните условия вътре в резервоара сигурно са причина топките да се разлагат с различна скорост. Според един мой приятел необходими са доста топки, за да се предизвика катастрофален ефект. От друга страна, самите топки ще добавят още един проблем. Пилотът ще вижда, че има достатъчно гориво, но част от него ще е заето от стиропора.
— Значи така самолетният мотор няма да откаже незабавно и излиза, че катастрофата действително е причинена от саботаж. Колко топки са необходими, да кажем, за чаша вода?
— Не малко, но резервоарът може да побере повече от достатъчно.
— Предполагам, големината на стиропорената топка е съобразена с отвора на резервоара?
— Точно така. Казаха ми колко е голям отворът на резервоара за този модел „Бийчкрафт“. Много точно съвпада с големината на топката.
— Някой доста си е поиграл, за да е сигурен, че самолетът ще падне.
Джинджър размишляваше:
— Чудя се кой е този, който знае, че стиропорът се разтваря в гориво.
— Кой да е механик — бързо откликна Пол, като спомените му се въртяха. — Като ученик през лятото работих в една монтьорска работилница и съм сигурен, че там някой го е споменавал. И всеки механик със сигурност е наясно, че определено количество вода в горивото ще причини катастрофа.
А механикът Льоблан не само го е знаел, а Пол лично беше видял топките от стиропор и кухненския шприц, търкалящ се по земята сред другите боклуци. Джакпот!
— Май имаш предвид някого.
Чудеше се за колко време ще може да се добере до Лос Анджелис. Беше чул, че има нов редовен полет от и за Тахо. Може би трябваше да го провери, за да си спести разходката до летището на Рино.
— Питам се защо топката е попаднала под седалката на Кристофър Сайкс, а не в резервоара?
— Питаш ме какво мисля? Може би никога няма да узнаем, мисля, че момчето просто е видяло някъде купчината с топки и просто си е взело една от тях, преди да се качи на самолета. За много момчета видът на топката е неустоим. Представям си защо.
Джинджър нещо се опитваше да се пошегува.
— Не е ли твърде възрастен за такива неща?
— А твоето предположение?
— Нарочно ни я е оставил, за да го открием — но си мислеше, че и най-върховното прозрение няма да върне Бил и Кристофър Сайкс. — Без тази топка нямаше как да разберем какво е причинило катастрофата.
— Не ти я е оставил нарочно, но ако вярваш, че във вселената има справедливост, ето ти едно доказателство. На колко години е било момчето?
— Деветнайсет. Пилотът Скип Бейли е бил на петдесет. Имал е жена и тя го е обичала.
— Тъжно — въздъхна Джинджър.
— Поне репутацията му няма да загине като него. Трябва да се обадя на летището. И в Лос Анджелис. И на следователя от НСБТ. И на Нина.
Нина седеше пред огъня и ядеше пица с Боб, без да чува какво й говори. Нещо за училище. Шокът отслабваше и вече се ядосваше на Флахърти, че бе прехвърлил гнева си от нея върху Ники. Той я гледаше право в очите, докато отхвърляше всички нейни аргументи, и с това прекрасно й даде да разбере защо го прави. Преди харесваше Флахърти, но той беше прогнил и дърт… и не беше свършил още с нея. Главата й се маеше. Трябваше да прекара уикенда в опити да спаси собствената си кожа, както елегантно отбеляза Барбара. Точно сега беше толкова уморена, че искаше да потъне в безсъзнание и никога да не се замисля за нищо.