Събуди се в леглото със смътния спомен, че Боб й беше помогнал да изкачи стълбите. Девет часа вечерта. Чудесно. Сигурно е заспала към осем. Следващата спирка е областният затвор на Ел Дорадо. Отново се разбуди, а очите й просто щяха да изскочат от изтощение. Тя се затътри надолу по стълбите. Видя под вратата на Боб светлина. Изправи се пред прозореца на кухнята. Хичкок застана до нея.
Вгледа се в лятната нощ. Учуди се, че може да гледа навън, да излиза навън, да живее, без да се замисля за него. Дори затворът не й се струваше толкова важен сега, когато осъзна този факт. Отдели малко време да се наслаждава на облекчението от тази мисъл и за малко не заспа отново, както си стоеше. Измърмори няколко думи в посока към Луната, към своя съпруг. Нещо от рода: него го няма, всичко ще бъде наред.
Когато слезе обратно на земята, отиде до кухненския шкаф и го отвори, за да потърси някакви витамини. Те я накараха да се замисли за Джинджър, химията, за смешния малък свят, за който нищо не бе чувала преди този случай, и за онази непроизносима дума.
„Алел“. Толкова е просто. Тя знаеше откъде се е появила кръвта по меча. Но нищо не можеше да направи, сънят овладяваше съзнанието й. Нина изключи телефона и се хвърли в леглото.
Пол пристигна в Лос Анджелис към десет вечерта след лудо бързане към летището на Рино. Нае кола, подкара директно към апартамента на Льоблан в Нюпорт и звънна на домоуправителя.
Сградата изглеждаше абсолютно по същия начин. Еди отвори съвсем буден и с бутилка бира в ръка. Зад него светеше телевизорът.
— Той върна ли се? — попита го Пол.
— Човече, точно се канех да ти се обадя. Върна се преди няколко дена. Не ми каза нищо, просто ми връчи чек за наема плюс щетите и се прибра. Каза, че му върви и светът е в краката му. Попитах го дали е залагал, а той се засмя и каза: надявам се, че нищо не съм залагал.
— Много добре. Направо чудесно — възкликна Пол.
Спря се до зелената врата на апартамент 108 и почука.
Льоблан не отговори. Голяма изненада. Сигурно се досещаше, че Пол дебне отвън, и се опитваше да се скрие като заек, хванат с връзка репички между малките си нагли челюсти.
Провери дали Еди наистина се е оттеглил пред телевизора си, след това натисна бравата. После се отдръпна и със сила се блъсна в нея. И той се изненада — тя се отвори с лекота. Лоша изработка, реши Пол.
Никой не седеше в креслото. Телевизорът беше включен и оттам се лееше някакъв стар филм по Ти Ен Ти. Както и преди, кухнята вонеше на развалено месо.
Вратата на спалнята беше затворена. Пол застана отстрани, безшумно натисна бравата и скочи вътре с готов за стрелба пистолет.
Дейв Льоблан лежеше в леглото. Беше мъртъв. Кръвта му бе обляла мърлявия юрган, чашите наоколо и вонящата пържола до тях.
ГЛАВА 28
— Джинджър — повика я по телефона Нина. — Пак съм аз.
Беше събота сутринта. Бе спала безкрайно дълго и когато се събуди, осъзна, че нито веднъж не се е обърнала насън.
Пол току-що се бе обадил от Лос Анджелис. Скара й се, че за първи път в живота си бе изключила телефона, и я осведоми за убийството на Дейв Льоблан. Работеше по връзката в Лос Анджелис и в момента пътувал към къщата на Кони Бейли в Редондо. След това смятал да посети Ян Сапито, да я разпита още веднъж за брака на Сайкс. Каза й, че алибитата в този случай са толкова паянтови, че имат нужда от един здрав ритник.
Тя беше в спалнята си под скосения покрив, държеше слушалката плътно до ухото си и се чувстваше напрегната и възбудена. Случаят се разпадаше, безшумно се разкъсваше на парчета. Започваше да разбира, макар и не съвсем.
— Здрасти, кукло — отвърна Джинджър.
— Знаеш ли, няма нищо по-хубаво от един здрав сън.
— Аха — разтревожено отвърна Джинджър.
— Прекалено бях задълбала в случая, докато подготвях изслушването. Не можеш да обработваш новата информация, която излиза наяве по време на самото съдебно заседание. Трябва да мине известно време да я осъзнаеш, защото тогава си прекалено зает да изложиш предварително подготвените аргументи. Затова чак сега стигам до заключението, което е било очевидно, стига да се замислиш. Бащата на Ники. Ти го спомена. Той прониква в целия случай със самото си отсъствие. Той е пренебрегнатият фактор във всички уравнения. Мисля, че затова не получаваме резултати. Сега ще го изложа пред теб: ако Ники е наследила третия алел, а кръвта по меча не е на Ники и не е на майка й, не следва ли, че е на баща й?
— Нали каза, че е извън картинката от няколко години?
— Да, така е. Но виж, не искам да приема, че кръвта е на Ники. Следователно остава само баща й.