— Тогава къде е той?
— Накарах още отдавна Пол да провери, но освен няколкото надраскани картички, които бяха просто нечетливи, следата бе студена от много време. Преди малко говорих с Дария. Вярвам й, че не знае къде е той. Опита се да помогне. Каза, че е музикант, обичал е планинското колоездене, свирил в местни клубове, докато не уседнал и не започнал да изкарва пари за семейството си. Напуснал ги преди шест години и, изглежда, никой не знае къде е отишъл. Джинджър, според онзи лабораторен доклад… те не споменаха за деградация, нали?
— Така е.
— Щеше ли да деградира мострата, ако беше стара?
— Зависи от условията, възрастта и какво ли още не.
— Кажи ми. Възможно ли е кръвта върху меча да е от пет, шест или дори от шейсет години?
— Много по-вероятно е да е отпреди пет години, отколкото отпреди петстотин.
— Значи може да е отпреди шест години — точно когато е изчезнал бащата на Ники.
— Правя връзката. Но ако кръвта върху меча е на бащата на Ники, то това не означава ли, че той го е нападнал преди много време?
— Или Сайкс го е нападнал? — предположи Нина. — Може би Сайкс е убил бащата на Ники.
— Защо?
— Не знам. Но трябва да е кръвта на бащата. Вярвам на Ники.
— Караш ме да се разтреперя — изсумтя Джинджър. — Две души в меча. Същият меч е използван на два пъти и продължава да виси на стената. Само на теб може да ти хрумне подобно нещо.
— Така трябва да е.
— Може би, но никой друг няма да е толкова луд, че да си го помисли. Това е твоята сила и твоята слабост, скъпа.
Нина слезе по стълбите с кафената си чаша и си наля още малко.
— Боб? Облечи се! — извика тя.
— Набирам нещо — отвърна той. — После.
Чудесно, помисли си Нина. Носи си смешните боксерки през целия ден, ако искаш. Завесата помежду им стана още по-плътна. Очевидно тя преживяваше хитрия трик на майката природа, който щеше да й помогне, когато настане време Боб да я напусне. Излезе с Хичкок и огледа двора. Мирната околност се изпълваше от шумовете на кучета, музика и тракането на клавишите откъм Боб.
Защо? Защо Сайкс ще напада бащата на Ники? Знаеше толкова малко за него. Знаеше, че е музикант, чаровен и че бил в малко обтегнати отношения с Дария. Сигурно е бил разсеян колкото нея. Очевидно е бил от онзи тип мъже, които могат да напуснат внезапно без нито дума, а роднините му да не се обадят в полицията, защото не биха си и помислили за мръсна игра.
Не знаеше достатъчно и за Сайкс. Защо ще го напада? Не знаеше дали бащата на Ники е жив или мъртъв. Дали не се е завърнал, за да отмъсти на Сайкс или на сина му. Започна да преглежда показанията от изслушване 995. Луис. Тим. Ранкин. Ранкин…
Зададе си въпроса защо Сайкс е настоявал Денис Ранкин да почака няколко месеца, преди да започне да копае опалите.
Внимателно хвана мисълта и започна бавно да я оглежда от всички страни. Опалите, опалите, опалите. Ранкин беше споменал за някакво съглашение със Сайкс. А Сайкс му обещал да му върне опалите, ако си мълчи за жилата и стои далеч от парцела. Тогава тя преследваше друга цел и не задълба, но сега си спомняше за странната сделка.
Сайкс беше закупил дела на Дария. Той е искал земята. Тя беше предположила, че той е искал Ранкин да си мълчи за жилата, докато той откупи дела и стане единствен собственик.
Но може би е искал жилата да остане в тайна, защото…
Замисли се за Бил Сайкс. Той е убил бащата на Ники с проклетия самурайски меч, фалшифицирал е пощенските картички и е изпращал пари на Дария. Беше сигурна в това. И не е искал никой да се навърта в парцела на Ники, майка й и баща й, които някога заедно са прекарвали там почивните дни…
Затича се към телефона.
Видя Пол да слиза от малкия чартърен самолет в Рино. Под очите му имаше торбички, куцаше и се подпираше с бастун. Носеше сини джинси, мокасини и синя работна риза. Часовникът над вратите сочеше обяд. Той не я сграбчи в мечешка прегръдка, дори не й се усмихна, сякаш разбираше какво си мисли за него. Добре. Не искаше да я докосва. Взеха си кафе и той я последва до паркинга, където бе спряла своето бронко.
— Изглеждаш уморен — отбеляза тя. — Съжалявам.
— Твърде съм стар да прелитам през Калифорния всеки десетина секунди.
— Отново се обадих на Дария. Няма подробна карта, но като дете често е ходила там. Каза, че е имало стара минна галерия и баща й я предупреждавал да не влиза вътре. Добави също, че, разбира се, всички нейни приятели са се промъквали в нея, когато родителите не са гледали натам. Входът е запречен, но дървото лесно се махало и можело да се пропълзи вътре. Нищо не съм й обяснявала.