— Опитах се да му пиша няколко пъти, но скоро се отказах да го правя.
— Защо? — попита Нина.
— О, не че Крис беше същият сноб като чичо Бил. Просто… и аз се промених. Разликата помежду ни беше почти три години и просто вече не го чувствах толкова близък. Бях заета със своето собствено спускане по спиралата надолу. — Засмя се. — Добро име за банда — „Спиралата надолу“.
— Била ли си изобщо някога в дома на чичо си?
— Разбира се. Когато бях малка. Имаше едни изпълнени с насилие картини и навсякъде бе пълно с остри предмети. Имаше комплект хирургически инструменти от осемнайсети век или нещо такова. И, разбира се, онзи славен меч. Притежавал го е някакъв известен самурай от древни времена. Дария ми каза тази сутрин. Прочела в някакъв вестник, че е убит с това нещо. Навремето имаше цяла колекция от мечове. Имаше един със сребърна ръкохватка — не, май ми каза, че е от никел или нещо подобно — както и да е, върху дръжката беше гравиран ястреб. Там имаше още едно оръжие, наричаше го японска морска дага. Имаше улей за изтичане на кръвта. Страховито. Беше пълен с тези гадни неща и те висяха навсякъде по стените му. Леля Бет ги ненавиждаше, така че преди пет-шест години успя да се отърве от тях освен от самурайския меч, който той запазил в кабинета си. Накрая се оказва, че това не е било добра идея, не мислиш ли?
— Странна колекция. Струва ми се, че тези оръжия те впечатляват не по-малко, отколкото твоя чичо?
— Има нещо такова, но все пак не съм го използвала, за да го убивам. Можеш да ми вярваш или не, твоя воля.
— Добре — каза Нина. — Това е важно, Ники. Преди да кажеш каквото и да е на полицията, разбираш ли, че имаш право на защитник.
— Те ми прочетоха правата, ъхъ. Веднага след като погледнаха в описанието. Мислех си, че са дошли да съобщят на Дария за убий… за нещата с чичо Бил… и явно отговарях на някакво описание, което вече са притежавали, щото онзи тип гледаше така, сякаш ще пукне от глад, а аз съм сочен „Бигмак“.
— Майка ти присъстваше, нали?
— И така може да се каже. Да, стоеше точно до мен.
Нина облегна глава на ръката си и се замисли. Ники я гледаше.
— Боб непрекъснато ми викаше: мълчи, докато не извикам майка си. Просто мълчи. Накрая го направих. Не казах много. Просто лош късмет, че някой ме е видял онази нощ там. Това е много лошо, нали? Какво ще правят с мен?
— По принцип имаш много права, които те защитават като малолетна. Ние ще се изправим пред един много достоен съдия, наречен Харолд Васкес. Той трябва да реши дали ще останеш в ареста. След това, независимо дали ще ти позволят да се завърнеш у дома или ще останеш в ареста, сигурно ще има още едно изслушване, което да определи дали да те обявят за подопечна на съда за малолетни или… — тя се поколеба — възможно е да те прехвърлят към съдебната система, предназначена за възрастни.
— Но аз съм просто дете! Не могат да сторят подобно нещо на едно дете! Чувала съм, че когато заловят някое дете в престъпление, то не загазва толкова много. Като онези деца, които продават наркотици за по-възрастните дилъри.
— Кой ти каза това?
— Не си спомням.
Лъжа номер две, отбеляза си Нина.
— Дефиницията за дете се променя много бързо.
— Ако ме прехвърлят в системата за възрастни и ме признаят за виновна, тогава какво?
— Смъртното наказание е невъзможно. Малолетните не могат да бъдат осъждани на смърт в Калифорния.
— Тогава… затворът, колко ще продължи? Това е най-лошото, което може да се случи, нали?
— Две години в изправителен дом за малолетни. Когато навършиш осемнайсет, ще те прехвърлят в щатския затвор. Сигурно трийсет години. Цял живот, ако те признаят виновна за убийство първа степен.
Лицето на Ники стана пепеляво.
— Това е възможно най-неблагоприятният завършек. Ще знаем повече за възможните резултати, когато формално ти предявят обвинението. Системата е много сложна.
— Системата! — устните й се изкривиха, сякаш думата остави горчив вкус в устата й.
— Да отидем на изслушването. След него ще мога да ти дам по-добър съвет.
— Мислех си, че ще ме пуснат под гаранция или нещо подобно. Не представлявам никакъв риск. Няма да тръгна да коля хората, за Бога! Това е направо кошмарно.
— Ники, ще ти се наложи да ми кажеш какво си взела от дома на чичо си. За пари ли става дума?