— Вече ти казах всичко, което е от значение.
Тя беше толкова болезнено млада, прекалено млада, за да разбере колко уплашена трябва да бъде, в това беше проблемът. Или може би разбираше, но просто беше храбра. Дори перспективата за трийсет години зад решетките не я беше ужасила достатъчно, за да се разкрие пред Нина. Какво ли е взела? Дали не прикрива някого? Майка си?
— Майка ти е много разтревожена за теб — продължи Нина. — Ще я видиш след няколко минути. — Искаше да прозвучи малко успокояващо и предразполагащо и бе учудена от изражението на досада, което премина през лицето на момичето.
— О, сигурно. Убедена съм, че упорито се бори за мен. Моли се, надява се. Пали свещи. Танцува… — Ядът се смесваше със съжалението. — Сигурно очаква всеки момент да се присъединя към нея и с валсова стъпка да се прибера у дома.
— Имам чувството, че много те обича.
— Много жалко, че любовта не носи пари.
— Звучиш много грубиянски, Ники.
— Тя ме кара да полудявам. И се безпокоя за нея. Нуждае се от мен. Не може да се грижи за себе си. Винаги съм си мислила, че това е причината да ни напусне татко. Защо някой не я научи на машинопис или каквото и да е, само да е нещо практично и да носи пари. Всеки път, като си намери работа, оплита конците и почти веднага я уволняват. Това обаче никога не я отчайва — в гласа й се промъкна неохотно възхищение, — веднага се връща към своите танци и фантазии за слава и богатство.
— Доколкото разбирам, и баща ти не е бил човек, на когото може да се разчита.
Лицето на Ники помръкна.
— Никога не казвай лоша дума за баща ми.
— Съжалявам, просто исках да подчертая, че…
— Виж, просто провери дали си е платила тока. Всичко се обърква, ако забрави. Ако не ме пуснат.
— Добре. — Нина си погледна часовника. Оставаха още десет минути. — Скоро ще те повикат. Трябва да отида да видя майка ти.
Искаше й се да сложи ръка на костеливото рамо на момичето, но не беше толкова глупава.
Ники вече чакаше в съда за малолетни, когато Нина пристигна с Дария. Следствието беше действало с необходимата отговорност при попълването на всички документи и чиновникът беше определил това бързо изслушване за два часа следобед.
Всички останали присъстващи бяха съдебни служители: секретарят, приставът и съдебният репортер. Освен това, естествено, там бяха негова чест съдия Харолд Васкес, следователят Пърл Смит, който съвсем наскоро беше прикрепен към случая, и Барбара Банинг, областният прокурор на града.
Барбара кимна официално на Нина и тя от своя страна възприе жеста като първия удар в съдебната битка, която започваше днес. Барбара беше интелигентен юрист, но в известен смисъл неопитна. Бе взета под крилото и, както се говореше, в леглото на главния областен прокурор Хенри Макфарланд. Положението й като протеже на Хенри, беше предупреждение, че той ще се опита да прехвърли Ники в съдебната система за пълнолетни престъпници, и то при първа възможност.
Но най-лошата новина от всичко бе самата Барбара. Тя не обичаше Нина по много причини. Противостоящите им позиции, естественият й дух на състезателност, традиционната неприязън на прокурорите към адвокатите, заели се да защитават престъпници — и все пак всичко това бе само част от проблема. Барбара усилено се домогваше до съпруга й, преди да се оженят. Неговият отказ сигурно е бил болезнен. Докато сядаше на банката до Ники, Нина също кимна на Барбара. Дария се настани вдясно от тях.
Съдията Васкес беше чиновник в съдебната система за малолетни още отпреди да завърши юридическото си образование и си беше спечелил доверието на адвокатите и от двете страни. Той първо погледна към петицията пред себе си, а след това хвърли изпитателен поглед към Ники над очилата си. Не всеки ден при него се появяваха шестнайсетгодишни момичета, обвинени, че са заклали някой свой роднина. Нина разбираше, че подобен интерес щеше да има и в медиите.
— Това изслушване трябва да определи дали малолетната, присъстваща пред нас, ще остане в ареста или ще бъде определена друга мярка за неотклонение. Виждам, че младата дама вече е прекарала една нощ в ареста за малолетни. Госпожице Зак, това е неформално изслушване и нещата, които се кажат тук, нямат силата на доказателства, но все пак вие разполагате с множество права, с които трябва да сте наясно.
След това съдията провери дали Дария е получила съобщение за изслушването и дали е сред присъстващите. После си взе бележка за присъствието на Нина от страна на Ники.
— Разбирам, че не сме в състояние да открием местонахождението на бащата — обърна се той към Нина. — Да приемем ли, че родителите са разведени?