— Точно така.
— Дали обвиняемата или нейната майка имат някаква информация за неговото местонахождение? Като родител той трябва да бъде осведомен за случая.
— Той… е напуснал областта преди повече от пет години — отвърна Нина. — Не сме чували нищо за него освен няколко кратки бележки преди години и не сме в състояние да го открием. Дария Зак, нейната майка, е единственият й законен настойник.
— Добре тогава — каза Васкес, но поклати глава.
Той вече си формираше представата за случая — нещо като изоставено от баща си отчаяно дете. Като всички в съдебната система за малолетни той се опитваше да открие логични обяснения за мистичните и ужасяващи актове на насилие, които довеждаха всеки ден деца в този съд.
— Госпожо Банинг? — попита той. — Вашето присъствие тук показва интерес от страна на областната прокуратура.
— Става въпрос за убийство, ваша чест — отвърна Барбара. Гласът й беше равен и музикален, което й отиваше, защото за нея всичко бе болезнено добре оркестрирано като Бранденбургски концерт. Извади лист хартия от куфарчето си и продължи: — Ние ще попълним петиция с искане да бъде проведено изслушване на двайсет и пети май, след което малолетната да бъде обявена за неподлежаща под юрисдикцията на съдебната система за малолетни според алинея шест нула от Закона за благосъстоянието и институциите. Нашето учреждение възнамерява да отправи обвинение към малолетната за убийство първа степен. Ще изискаме делото да се прехвърли към съда за пълнолетни и процесът да се проведе, сякаш тя е навършила пълнолетие.
— Днес ли ще попълните петицията? — попита Васкес.
— Веднага щом приключи изслушването. Мога ли да предам по едно копие на защитата и на съда?
Васкес кимна и тя подаде един лист хартия на пристава, а след това направи няколко крачки към Нина и постави нейното копие на банката.
Нина прегледа набързо петицията. При наличието на подобна жалба Васкес никога не би пуснал Ники.
Нещата се задвижиха. Барбара оспори несериозността на предишните сблъсъци на Ники със закона, както и обърна внимание на факта, че Нина е помолила изслушването за прехвърлянето на обвиняемата към съдебната система за пълнолетни да се проведе само след две седмици. Нина горещо протестира при думите й, че съществува риск Ники да се укрие, с думите, че тя никога не е била обвинявана в престъпление, но Васкес бе твърде консервативен да й даде някакъв шанс, когато бе замесено убийство.
— Съдът оставя малолетната в Центъра за задържане на малолетни за период не по-дълъг от петнайсет дни — обяви той. — Защитник, законът е пределно ясен. Ако изслушването не се състои според предвиденото, момичето вероятно ще бъде оставено под домашен надзор.
— О, ние ще сме готови дотогава, ваша чест — побърза да вметне Барбара.
„И ние също“ — помисли си Нина.
С неутрално изражение Ники излезе заедно с пристава. Дария я сподири с поглед и невъздържано се разплака.
— Ще можете да я посещавате — успокояваше я Нина, докато си събираше папките. — Обещавам ви, ще бъде в пълна безопасност.
С ъгълчето на окото си видя как Барбара напуска с полюшваща се походка, следвана от възхитения поглед на пристава.
— Може да е в безопасност, но всяка минута, прекарана там, ще я наранява, сигурна съм.
— Тя е силна — възрази Нина.
— Да, днес изигра добро шоу. Както и да е, ще се срещнем горе. Бет просто не успя да стигне до Плейсървил днес. Дойде й твърде много. Ще се срещне с нас във вашия офис в четири.
— За какво?
— Обади се и каза, че много иска да разбере как стоят нещата. Иска да помогне. Тя обича Ники. Казах ви, никога няма да повярва, че е убила Бил.
Въздухът в съдебната зала беше леден. Когато Нина излезе навън, горещината я обви като вълнен пуловер. Движението се беше поуспокоило. Добрите граждани на Плейсървил явно се бяха прибрали по домовете си за следобедния си сън. Тя натисна газта и пое по магистралата. Дария я последва със стария си фолксваген, но вече беше изостанала с няколко коли.
Ники сигурно щеше да е труден клиент. Но трябваше да си признае: искаше този случай. Щеше да го поеме — независимо какво щеше да предложи Бет Сайкс.
Нина знаеше всичко за момичетата като Ники.
Някога тя беше една от тях.
Бет и Дария седяха в чакалнята под наблюдателния поглед на Сенди. Когато двете жени влязоха в офиса на Нина, Дария бе начело. Бет се представи, а гласът й беше мек като кашмир.
— Разбирам, че вече сте видели Ники — каза тя, като седна близо до адвокатката. Дори нейната кожа, свежа като утринна роса, бе пострадала от напрежението през последните дни. Под очите й се виждаха сенки вместо грим, а когато каза „здравейте“, гласът й беше тежък и пресипнал.