Как върви работата й, попита я Ники, очаква ли скоро някакви средства? О, тя била загубила работата си още преди няколко седмици. Не искала Ники да се тревожи и мислила да й съобщи веднага щом си намери нова, което щяло да се случи всеки момент.
Ники взе решение. Ще направят немислимото. Щяха да заемат пари, използвайки за залог земята на дядо Логан в Невада. В този момент майка й стана нервна и започна да се разхожда из стаята, подреждайки някакви дрънкулки.
Накрая си призна. Продала земята на чичо Бил за хиляда и двеста смрадливи долара.
Четирийсет акра!
Майка й сви рамене и заяви, че свършеното си е свършено.
— Тази земя е в средата на нищото и е практически безполезна. Чичо ти ни направи услуга.
— Къде са парите? — попита Ники.
Може би земята на дядо й ще изиграе ролята на героя спасител. Може би ще спаси техния дом. Но не. Майка й вече бе похарчила парите, за да изплати други закъснели сметки. Парите са се изпарили, както и всичко останало. Както и баща й. Както и сигурността, която някога имаше — сигурността, че винаги ще има джобни пари за обяд и нови обувки есента.
Майка й така и не бе пораснала. Доверяваше се на всеки срещнат, дори на чичо Бил. Той никога преди не им беше помагал, не им беше помогнал и този път. Ники прекрасно знаеше, че земята струваше много повече, отколкото бе платено за нея. Достатъчно бе да провери в местния вестник „Рино газет“. Земята в Невада стабилно поскъпваше, дори каменистите пустини по хълмовете. Не беше възможно да купиш земя по трийсет кинта за акър. Нищо не можеше да се купи срещу трийсет кинта — неоспорим факт. Чичо й се беше възползвал от пълната неспособност на майка й да прави бизнес.
Обясни всичко това на Дария.
— О, скъпа. Твоят чичо е много опитен бизнесмен. Вярвай ми, той знае колко струва земята.
Да! Разбира се, че знае, но е достатъчно разумен да не плати истинската й цена.
Следващата й мисъл бе: добре, ще отиде да си поговори с него и да го убеди да плати по-справедлива сума за дядовата земя. Но това си беше бълнуване. Той нямаше да обърне внимание нито на Дария, нито на нея, защото те са бедни, а той е богат. Понякога Ники си мислеше, че той малко се страхува от нея — може би защото умееше да говори разумно.
Но сега те наистина бяха притиснати до стената и тя предположи, че е възможно да изтръгнат някакъв заем от него. Но всеки път, когато двете с Дария изпадаха в затруднено положение, той се изхилваше и се подиграваше колко глупаво е да даваш заеми на роднини, потриваше чистите си ръце на хирург и наблюдаваше двете жени, за да се увери, че са си го получили.
Тя взе решение. Ще отиде в дома му, ще открие пари и ще ги вземе. Беше погледнала обявите за поземлена собственост. Откри, че абсолютният минимум е поне двойно повече от платеното. Нямаше да вземе повече, отколкото той бе длъжен да им даде. Утре, преди да успее да се обади на полицията или да стори някоя друга глупост, тя щеше да му се обади и да си признае.
Защото, нека си го кажем, той им дължи тези пари.
Ако сцената стане наистина грозна, те биха могли да му обещаят, че ще му платят някога в бъдеще. Свръхпочтеният чичо Бил никога нямаше да посмее да каже някому, че племенницата му е откраднала от неговите пари, за да спаси себе си и майка си от изгонване. Никога не би си позволил публичен скандал, който да се отрази зле на репутацията му. Хирургическата му практика зависеше изцяло от възхищението на хората, от убеждението им, че е гениален; пациентите му трябваше да го смятат за светец. Никой не би се оставил в ръцете на някой подъл, стиснат тип да го кълца на операционната маса.
Дали не дочу плясък на гребла? Обърна глава и се огледа назад. Ако я следваше друга лодка, не я забеляза. Когато беше малка, вярваше, че езерото е обитавано от чудовища. Приспивни приказки, знаеше го, но… сега беше сама, настръхнала от поредния порив на вятъра. Чувстваше езерото всесилно и живо под себе си. За момент страхът надделя. Тя се противопостави на порива да обърне и да се прибере вкъщи.
По страните й се изтърколиха сълзи. Незнайно защо в съзнанието й изплува образът на баща й, както го помнеше от снимката в албума на майка си. Може би бе благословия, че духът му е около нея. Тя беше тръгнала на война. Той щеше да одобри действията й, нали? С мисълта за злото, сторено на нея и на майка й, тя си позволи гневът да я сгрее и да изгори страха.
— Време за разплата — каза към черното небе.
Тя бе Мел Гибсън в „Пустош“, тръгнала да търси правдата. Гласът й прозвуча писклив и уплашен, затова повтори репликата този път с по-нисък тон.
През гъсталака на дърветата видя ниско дървено бунгало, издържано в класическия за Тахо стил — изглеждаше като нещо, построено от рециклирани материали. Богаташите използваха този трик да заблуждават крадците с бедния външен вид на къщите си. Скот я беше научил на това. Но Ники вече познаваше мястото и знаеше, че отвътре изглежда като имение, наблъскано със скъпи джунджурии. Двете с Дария бяха посещавали къщата много пъти.