Първото нещо, с което се зае, бе да сложи ред в гнезденцето си. Това включваше наемането на чистачка и електротехник. И двамата щяха да получат допълнително заплащане, за да си свършат работата максимално бързо и ла се изметат. След това прекара доста време в очакване, но те така и не се появяваха. Още няколко часа преседя край телефона в кавги със съответните служби и отдели двойно повече време да надзирава работата, когато техни величества благоволиха да го навестят.
Накрая всичко свърши и след като шест месеца апартаментът беше пуст, сега отново бе празен като египетски саркофаг след ограбването му.
Трябваше да го обнови. Би трябвало да се завърне с тлъста банкова сметка, само че баща му получи удар и там отидоха парите, които беше направил във Вашингтон, както и повечето от собствените му спестявания.
Нямаше защо да се безпокои, само след няколко месеца всичко щеше отново да потръгне.
Той се наведе през парапета, за да погледне един гущер, лазещ по козирката под него. Животинката излезе на слънце и замръзна, кръвта й бавно се стопляше от лъчите на следобедното слънце. Стоеше неподвижно, ненамиращ причина да се премества, а очите му бяха пълни с философско търпение, но всъщност се взираха за какво да е движение наоколо. Чакаше своята плячка и когато тя преминаваше, той действаше. Пол го наблюдава в продължение на няколко минути как скача и поглъща невидимите мушици и в съзнанието му ставаше все по-голям, придобиваше човешка форма и внезапно ръцете му се изпотиха и той се надвесваше над парапета, килваше се напред… Панически се хвана за металната решетка и внезапно откри, че хипнотизирай наблюдава как бутилката с бира полита и се разбива с трясък на паркинга три етажа по-надолу.
Успя да дойде на себе си точно когато вече бе отворил широко уста и се готвеше да изкрещи. Дръпна се назад и задиша тежко.
Наистина ли за малко щеше да се убие? Ей така, да падне от балкона като някой проклет глупак в момент на невнимание? Почувствал се дълбоко разтърсен, той легна по гръб и зачака сърцето му да си възвърне нормалния ритъм.
Малко след това отново отскочи до кухнята, за да си вземе още една бира. Всъщност нищо особено не се беше случило, освен че трябваше да слезе долу и да почисти разбитото стъкло, преди някой да мине с колата си през него. Нищо не се бе случило. Но въпреки това се чувстваше много странно. Миналата седмица премаза пръста си с вратата на сенаторската лимузина. Вдигна ръка. Синьото се бе трансформирало в жълто-черно.
Просто трябва повече да внимава. Изпи половината бутилка бира на няколко големи глътки, остави я на масичката за кафе и взе телефона. Време е да се задвижи.
— Тръмбо и Ван Уегънър — каза един глас.
Откога, моля ти се, името на Дино се споменава в името на агенцията, и то на първо място? О, добре, Дино го заместваше вече шест месеца. Сигурно просто го носи течението.
— Здрасти, Дино — каза той, — аз съм.
— Хей! Как си, приятел?
— Чудесно. Върнах се само преди няколко дена. Тази сутрин направих кратко интервю за „Хералд“ да дам някакъв въздух на бизнеса и ето ме, вече съм тук.
— Великолепно! За колко време си в града този път?
— Върнах се. Приключих с нещата си на изток.
Пауза.
— Това е чудесно!
Дино звучеше малко изкуствено. Естествено, завръщането на Пол означаваше край на управлението му. Дино беше стар приятел от монтерейската полиция и работеше с Пол, докато реши какво да прави с остатъка от живота си. Беше се пробвал в училище за счетоводители, след това си играеше известно време с идеята да отвори италиански ресторант по „Оушън авеню“. Накрая прие предложението на Пол, но само като временен ангажимент. В продължение на няколко месеца той водеше бизнеса, но последните доклади не звучаха много добре. Това бе една от причините Пол да побърза с прибирането си. Както и да е, скоро Дино щеше да освободи мястото му и Пол щеше да вдъхне нов живот в старото момиче. Може би Дино е разочарован, че Пол се е завърнал. Голяма работа. Бизнесът принадлежеше на Пол. Такива са фактите, братче.
— Хайде да се срещнем — предложи Дино, като ентусиазмът му този път звучеше по-убедително. — Вечеря? Ще запазя място.
— Мислех да мина през офиса след около половин час.
— Не е добра идея, стари приятелю. — Пол почти чуваше как шумоли дългата коса на Дино, докато клати главата си наляво-надясно. Той си го връщаше за принудителната къса коса като ченге. Черните му кавказки мустаци се бяха появили по същата причина, но не се развиваха особено добре. Твърдеше, че видът им кара жените да полудяват.