— И защо така?
— Не те очаквах. Трябва да стегна малко нещата тук, преди да се появиш с валсова стъпка и да обявиш претенцията си за трона. — Той се засмя. — Най-малкото ми дай поне един ден да си оправя отчетите и сметките.
Пол се замисли. Добре де, защо да не остави едно парче от тортата на Дино.
— Добре. „Свинският дъх“?
— Затвориха я. Големи работи станаха, докато те нямаше. Ресторантът на Клинт затвори. Удивен съм, че не си научил за това. Нека да пробваме „Тройката“ в Монтерей. Правят страхотно гаспачо. Седем добре ли е? Имам да довърша някои неща тук.
— Става.
Така, значи „Свинският дъх“ е затворен. Нищо хубаво не трае вечно, знаеше си го. Беше наел помещенията за офиса си специално, за да може да наблюдава през прозореца дългокраките туристки в двора на ресторанта.
— Ще го откриеш ли?
— Все още мога да се оправям по улиците на Монтерей, Дийн.
— Ха-ха! Липсваше ми, приятел!
Пол затвори и отново започна да набира. Сюзън Мисуми беше оставила съобщение в гласовата му поща преди около месец. Тя беше приятелка, професионален контакт и нещо повече. Не беше вкъщи. Сигурно още е на работа. Остави й съобщение.
След това реши да се обади на няколко редовни клиенти, за да ги осведоми, че отново е на линия. Денис Гарсия беше на заседание. Майк Тонс му отдели само двайсет секунди от времето си и звучеше отегчен. Езра Фридман, добрият стар Ез, който винаги имаше нещо за Пол, явно бе заръчал на секретарката да му предаде да се обади някой друг път. Тези хора му осигуряваха доходи от години. Смяташе Ез за стар приятел и не можеше да не се почувства унизен, че той не благоволява да му отдели дори една минута за личен разговор.
Напоследък нищо не беше наред. Откакто се беше върнал от Вашингтон, все се случваше нещо необичайно. Както си караше колата, понякога внезапно усещаше как въздухът замира неподвижно, сякаш безкрайният парад на секундите изведнъж се бе заковал на място. Преди да отпие за втори път, кафето му вече изстиваше.
Ето, той живееше в своята собствена версия на американската мечта: беше здрав, ерген, достатъчно млад, за да привлича женските очи, със стегната фигура, можеше да си позволи да пие бира, колкото му душа иска, можеше да стои по цяла нощ и да слуша „Грейтфул дед“, можеше да се разхожда чисто гол из апартамента си и да не му пука. Би трябвало да е в облаците. Вместо това се чувстваше отегчен.
Върна се на балкона с бинокъл в ръка и започна да наблюдава един червеноопашат ястреб, който планираше по вятъра. Следеше го дълго време. Мислеше си: ето, сега отново е на стартовата линия. Даже по-назад, защото явно бизнесът му се нуждаеше от вложения, с които не разполагаше. Е, засега можеше да се успокои с още една бира.
Телефонът иззвъня. Този път спокойно си отвори бирата, наля си догоре една чаша и отпи дълга глътка, преди да седне и да отговори.
— Здрасти, Пол.
— Здравей, Нина. Откъде знаеш, че съм се върнал в Кармел?
— Попитах във Вашингтон. От офиса на сенатора ми съобщиха, че си се завърнал. Пресметнах, че си имал време да си свалиш обувките и да му удариш едно.
— Много добре ме познаваш — каза той и сложи крака на съседното кресло. — Какво има?
— Без да ме попиташ как съм? Без някоя задявка? Пол, добре ли си?
— Просто още ме държи от дългия полет. Е, как ти вървят нещата?
Бяха изминали седем месеца от смъртта на съпруга й. От време на време се бе обаждал в офиса й и всеки път научаваше, че не се включва в близките й планове. Прекалено много тъгуваше за мъжа си, за да се замисли за когото и да било друг. Той я остави сама. И упорито се опитваше да я изгони от собственото си сърце.
— Работя, какво друго? Хм. Добре де, вече е пролет и мога да си правя слънчеви бани в двора, въпреки че Талак още е покрит със сняг. Боб иска да свири в банда. Мат и Андрю и техните деца растат и подивяват, всичките. Мина много време, откакто не сме разговаряли, Пол.
— Нямаше особен смисъл.
— Какво?
— Извинявай. Не исках да бъда груб.
— Все още сме приятели, нали?
— Разбира се. Приятели сме до края. Какво се е случило?
— Обаждам ти се във връзка с един случай. Убийство.
— Предположих.
— Нуждая се от най-добрия детектив. Клиентът е момиче, само на шестнайсет години. Изслушването за прехвърлянето й при пълнолетните е само след девет дни. Този следобед ще отида до офиса на Хенри Макфарланд да се опитам да го разубедя да не иска прехвърлянето. Дотогава тя ще трябва да стои в ареста и това е голямо напрежение за нея и майка й. Жертвата е чичо й, пластичен хирург в Тахо, който е бил посечен с антикварен самурайски меч от собствената му колекция. Открили са, че момичето е било там приблизително по времето на убийството. Но това е само половината. Има нещо много странно в този случай и това ще е твоята задача.