Но нищо не беше нормално, независимо дали тя го осъзнаваше или не, а и той вече не беше същият Пол. Този Пол просто искаше нейните пари. Красивото й тяло беше недостъпно за него. Добре, той вече не се опитваше да съблазни Нина, вече не я искаше. Следователно беше обявил освобождението си от нейната власт.
Дино можеше да почака една седмица. Сюзън вече го бе чакала много по-дълго време. Парите щяха да му помогнат да върне всичко отново в релси.
— Наистина ли казах, че не мога да бъда купен? — попита той. — Излъгах. Къде е паднал този самолет?
ГЛАВА 5
В Областната прокуратура на Ел Дорадо военизираната мебелировка напомни на Нина, че това е мястото, където си дават среща законът и законното насилие. Надраскани сиви бюра, древни копирни машини, закупени кой знае преди колко време от правителството, безлични шкафове и изтормозени от работа чиновници. Цялата обстановка говореше за всички възможни ограничения — бюджетни, философски и съзидателни.
Още един могъщ символ — креслото на Хенри Макфарланд. То беше толкова неподходящо и неудобно за сядане, че само след пет минути мъки на него посетителят умираше да си тръгне. Така Хенри предаваше своето послание към различните адвокати, свидетели, полицаи и другите граждани, които приемаше: давайте по същество, а след това се измитайте.
Но, от друга страна, Хенри със своето открито лице и изящни маниери на роден политик водеше неуморен социален живот. Той непрекъснато домакинстваше на честите събирания на колегите си. Нина успя да разбере този конфликт между посланието в това кресло и неговата действителна личност едва след като прочете в някакво списание, че Хенри е бил актьор в един телевизионен сериал, наречен „Зелените поля“, преди да постъпи в юридическото училище.
Като истински актьор целият беше стил. За съжаление като адвокат се нареждаше на дъното сред професионалистите. Прагматичен егоист, сърцето му беше студено като на крокодил. Нина не можеше да го понася.
— Помислих си, че трябва да поговорим — заяви тя.
— Винаги се радвам да разговарям с теб, Нина.
Високото му чело създаваше измамна представа и за висока интелигентност, а леката плешивина, обхващаща кестенявия му скалп, допълнително подлъгваше неосведомения наблюдател. Носеше класически ултраскъп костюм в морскосиньо с червена вратовръзка. Тези дрехи бе невъзможно да се закупят със заплатата му на областен прокурор.
— Не съм тук да сключваме сделка. Основният ми интерес в момента е да оставя този случай в съда за малолетни.
Вие сте подали петиция моят клиент да бъде третиран като пълнолетен. Дали ще я оттеглите, зависи изцяло от твоята собствена преценка.
Хенри кимна в израз на учтив интерес.
— Предполагам, че си прочела доклада от следствената служба. Пърл Смит държеше всичко да бъде свършено с максимална скорост. Добра работа, не мислиш ли?
— Хенри, това момиче е само на шестнайсет.
Той вдигна доклада от бюрото си.
— Престъпно нахлуване в частна собственост. Кражба от магазин. Подозрение в грабеж. Всичко това само през миналата година. И всичко е регистрирано в съда за малолетни. Няма никакви сериозни последствия за нея. А сега и това. Мисля, че тя развива престъпните си наклонности, Нина.
— Не съществува никакъв намек, че е упражнявала насилие. Тя е попаднала под магията на един истински идиот, наречен Скот Кабано. Било е период на объркване за нея.
— Още по-объркващо е било за нейния чичо — вметна Хенри с усмивка.
— Виж сега. Защо не оставиш съда, предназначен да се занимава с хора на нейната възраст, да си свърши работата? Барабара описа ли ти я? Тя е просто дете.
— Значи ние сме задниците, които изпращат всички тези деца в затвора? Не си права, Нина. Изпраща ги общественото мнение. Чела ли си напоследък местната преса?
Беше. Една дълга статия осведомяваше за нахлуването на огромна вълна от малолетни злодеи направо в града Тахо, а тълпата се предвождала от Никол Зак. Въпреки че местният вестник се беше въздържал да напише името й, градът вреше и кипеше от клюки. Вестите се разнасяха с голяма бързина. В този момент вече всички знаеха за Ники.
— Имаме няколко случая на жестоки убийства в Сиерите, където са замесени деца, а едно от тях бе осъдено като възрастен въпреки четиринайсетте му години — продължи Хенри. — Те растат бързо и извършват пълнолетни престъпления.
— Това не е Литълтън и случаят не е някаква ужасна стрелба напосоки. Това младо момиче не е складирало оръжие и не е стреляло по минувачите.