— Касапското й изпълнение не ти ли е достатъчно?
— Ако тя го е направила, а това трябва да се докаже, не е отишла там въоръжена, следователно не е планирала убийство.
— Но изглежда, че е направила опит за грабеж, а това е углавно престъпление. Когато някой извърши убийство в допълнение към някое углавно престъпление, то това е убийство първа степен. Съдебната система за малолетни не е проектирана да се занимава с толкова сериозни престъпления.
— Тя е направена да се занимава с деца под осемнайсетгодишна възраст.
Хенри обърна една страница от доклада.
— Това момиче е написало много интересно есе в часовете по световна история. Заглавието е… чакай да се уверя, че ще прочета правилно всяка дума: „Насилствено сваляне на капиталистическоконсумативната система, както е обяснено в писанията на Че Гевара“. Добре е написано, като изключим правописа и пълната липса на обективност.
Изглежда, че идолизира Че, което, откъдето и да го погледнеш, е идиотизъм. Че Гевара щеше да я застреля на място, ако можеше да го прочете, още повече, че тя все пак не е комунистка. Девойчето си мисли, че като се превърне всичко в прах и пепел, ще можем да започнем начисто от пълната анархия.
— Но това проблем ли е, Хенри? Някакво есе, написано в училище? Тя е умна и нещастна от бедността, от липсата на баща или просто от прилив на излишни хормони. Някои деца се обръщат към политиката. Особено ако са интелигентни. Обикновено после порастват и се променят. Дали ще загуби интерес към радикалния идеализъм или не, политическите й възгледи ще узреят. Както и да е, просто не мога да повярвам, че седим тук и обсъждаме някакъв глупав памфлет, написан в училище.
— Глупав? Бих го описал като зловещо небалансиран.
Мога да се съглася, че е интелигентна и е нещастна. Само ще добавя, че явно вярва в насилието като решение на проблемите си.
— Едно ученическо есе не може да бъде никакво доказателство, Исусе!
— Не сме в съда! — остро извика Хенри. — Аз съм длъжен да преценя дали трябва да я съдят като пълнолетна и точно такова е моето мнение. Тя си мисли, че светът е чудовище, което се опитва да я сграбчи, и просто отговаря на удара.
Обзалагам се, не изпитва ни най-малко разкаяние за убийството. Ще разберем след произнасянето на присъдата.
Усещаше, че е изгубила, но не желаеше да се предава.
— Хенри, имаш ли деца?
— Ох, моля те — въздъхна Хенри, като разпери ръце. — Не, нямам. И това няма нищо общо със случая.
— Предполагам, че и аз бих казала подобно нещо на твое място, но аз имам дете, което е с няколко години по-малко. Много е трудно да се превърнеш от дете във възрастен, Хенри. Те са лишени от всички удобни илюзии на детството, които ние помним. Всеки ден най-грозните неща на планетата Земя ги връхлитат от екрана на телевизията. Бойскаутите, футболът, църквата, училището, всички традиционни институции водят обречена битка. Децата включват телевизионните приемници, за да станат свидетели всяка нощ на стотици актове на насилие. Те виждат как семействата или приятелите им се тъпчат с позволени и непозволени наркотици. Ровят се по нецензурираната мрежа на Интернет и влизат във всякакви сеещи омраза сайтове из целия свят. Техните културни икони са с халки по носовете и се татуират. Много деца не могат да понесат негативното претоварване. Стават нещастни. Може дори да стъпят накриво като Никол Зак. Но ти знаеш, Хенри, че с течение на времето те го преодоляват. Откриват път към по-добър живот, въпреки че моделът им на живот е по-скоро този на Ози, отколкото на Магьосника от Оз. Ще бъде неправилно и чиста загуба, ако унищожим Ники, дори наистина да е извършила това престъпление. Моля те, Хенри, нека да я оставим да мине през системата, създадена да помага на малолетни, а не да наказва възрастни. Сигурна съм, че не би искал това да ти лежи на съвестта.
Хенри я гледаше. Стана от стола и изръкопляска. Нина също се изправи.
— И бездруго ще те бия във всички случаи.
— Ще си готова да приемеш каквото споразумение ти предложим и даже ще го харесаш.
— Да бе, да. Знаеш ли какво казва Че по въпроса?
— Не, какво казва?
— Нищо. Той е мъртъв. Както е мъртъв и твоят случай.
Хенри се разсмя.
— Трябва да обядваме някой път. Не може да си наистина толкова оплетена от случаите си, Нина. Но правиш голямо шоу, оценявам го.
Нина поклати глава. Вдигна куфарчето си и излезе.
— Ще се видим на изслушването — през смях й извика Хенри.
— Ето те и теб — посрещна го Сенди. — Минаха месеци, а?
— Липсваше ми, Сенди — отвърна Пол. — Да, работата ми във Вашингтон вече свърши. Как е семейният живот? Отпускаш ли му понякога края, а?