Устните й се присвиха. Безброй разноцветни папки се търкаляха на пода и тя се приведе, за да ги подреди.
— Какво ще кажеш за една целувка като за добре дошъл? — попита Пол, като се приближи и се притисна към приведеното й тяло.
— Хей, веднага престани!
Тя го отблъсна към секретарското кресло и той се спъна в него, докато панически се опитваше да запази равновесие. Въпреки усилията си се строполи на пода точно върху болящия го пръст в момента, когато вратата се отвори и се появи Нина.
Той седна и започна да разтрива пръста си. Сенди сви рамене, обърна се да постави някаква папка в чекмеджето, но тялото й се разтресе от смях.
Пол видя едни изящни ходила, стройни крака, които се издигаха на главозамайваща височина, преди да се скрият в полата, копринена кожа, съблазнителни извивки точно под деколтето на блузата, ярки очи, дълга кестенява коса. „Направих ужасна грешка — помисли си той. — Трябваше да си остана в Кармел.“
— Добре дошъл в Тахо — каза Нина. Наведе се, подаде му ръка и му помогна да се изправи.
Както винаги Пол се струваше на Нина по-голям от живота — седеше си в креслото от другата страна на бюрото и потриваше ръце. Носеше маскировъчно яке, дългите му крака се бяха изпънали, сякаш прекосявайки цялата стая, русата му коса падаше над челото.
Не беше го виждала толкова отдавна. Откакто… но тя нямаше да си позволи да мисли за това точно сега. Тези мисли принадлежаха на нейните нощи, не на нейните дни.
— Изглеждаш чудесно — каза той и подуши въздуха. — И миришеш апетитно.
Тя се засмя.
— Барбекю сос от пилето на обяд. Останал е още малко по чудесната ми блуза.
— Освен това изглеждаш уморена.
— Уморена съм. Проблеми със съня. Прекарвам почивните си дни в скитане из пустинята. Мога да спя добре само след дълъг и измерителен ден. Пол, видях самолетната катастрофа, която уби момчето на Сайкс и пилота. Беше прекалено далеч, за да чуя шума, но видях заревото от експлозията.
— Какво си правила в пустинята?
— Спомняш ли си земята, която ми подари Линда Марков. Там излизам.
— Сама?
— Понякога идва и Боб — тя отново придоби делови вид.
— Благодаря ти, че захвърли всичко. Задължена съм ти. Знам, че никак не ти се искаше да идваш насам.
— Сега съм тук. Заинтересова ме. Вече се обадих в офиса на транспортната безопасност в Карсън Сити и си уредих оглед на мястото на катастрофата.
— Бързо работиш. Успя ли да научиш нещо?
— Е, ще мине поне година, докато успеят да измислят друго освен „предварително разследване“, но да, те наистина са склонни да припишат всичко на пилотска грешка.
Няма никакви свидетелства за евентуална повреда на апаратурата, поне досега. Според това, което са им казали, самолетът е бил тип-топ при излитането. Говорили са с механика, който го е обслужвал преди излитането. Очевидно е бил твърде убедителен. Но излезе наяве един факт — изглежда се е изпуснал, че в досието на стария Скип Бейли, пилота, е регистрирано и предишно нарушение на мерките за безопасност.
— Колко интересно. Тогава може би наистина е било просто пилотска грешка и катастрофата няма нищо общо със смъртта на доктора?
— Трябва да проверим. Предната нощ говорих с Кони Бейли по телефона. Тя се кълне, че съпругът й е бил най-внимателният човек на планетата. Планирам да летя от Рино до Лос Анджелис, за да говоря още веднъж с нея. Ще го направя вечерта, след като посетя мястото на катастрофата. Какво мислиш?
— Върви. Ето ти чека. — Тя дръпна едно чекмедже и му го подаде. Без да го погледне, той го прибра в джоба си. — А тук е папката с всички записки, които притежаваме до момента, относно убийството на Уилям Сайкс. Полицейски доклади, предварителни доклади от аутопсията, фотографии и така нататък.
— Ще прочета всичко, докато летя от Рино на юг. Ще ти изготвя доклад и ще се погрижа да го получиш до два-три дена, става ли?
— Изслушването е следващата сряда, на двадесет и пети май. Искаш ли да се срещнеш с Ники?
— Засега не виждам смисъл.
— Не мисля, че тя го е направила.
— Винаги си така.
— Много се промених през последните няколко месеца — възпротиви се тя.
— Аз също.
Не й харесваше начинът, по който избягваше да я поглежда. Веждите й се извиха. Сенди се появи на прага.
— Посетителите за три часа вече са тук — обяви тя. — Двама са.
Той се изправи, за да си тръгне. Нина усещаше, че старите чувства я заливат. Не искаше той да си тръгва. Искаше от него и нещо друго…
— Чакай — извика тя. — Имам още нещо за теб, докато си в Лос Анджелис. Искам да провериш алибито на Бет Сайкс.